През 2015 година Баду реализира нещо импровизирано, представено като EP, но с формат на дългосвирещ албум, наречен But You Caint Use My Phone. Очевидно темата за зависимостта от телефоните и социалните мрежи е сред онези, които силно вълнуват Баду, защото в последния си албум тя включва една много изразителна песен, наречена Black Box, където свири изумителният Камаси Уошингтън. Пиесата е вдъхновена от spoken word и от бибопа, а в нея Баду пее това, което неведнъж е казвала: „Ако първото нещо, което направиш сутрин, е да вдигнеш телефона, вече си в капан. Социалните медии са социални еволюции. Това е и социален затвор“.

Темите в песните на Ерика Баду са различни и са отражение на това, което е постигнала като артист, философ, защитник на висшето съзнание. В крайна сметка всеки, който иска да знае какво тя мисли за света днес, може да открие отговори в музиката ѝ. През 2008-а в песента си Master Teacher тя популяризира термина „woke“, който буквално означава (съ)буден и в социален план е предупреждение за расови предразсъдъци и дискриминация. Понякога е обвинявана в това, че е вещица, отчасти поради афинитета си към африканската митология. Ала в песента си Witch Doctor тя пее, че истинските вещици са медиите, които ни хранят, а ние им вярваме. Но в крайна сметка любовта е в центъра на лиричния мироглед на Ерика Баду.

Любовните ѝ песни са честни, автентични, понякога с чувство за хумор, а самата тя призна наскоро пред британското независимо издание за култура, музика и изкуство CRACK: „Аз виждам себе си като човек, който расте най-много чрез романтичните си връзки. Човек научава кой е чрез това, което дава, което толерира, което споделя или предпочита да скрие“.
Силното присъствие на сцената и в публичното пространство на Ерика Баду се дължи и на умението ѝ да се изразява визуално. Отношението ѝ към дрехите и сценичното ѝ облекло е прословуто. Модният ѝ стил е отражение на музикалния ѝ колорит. Той представлява отново съчетание на футуристични, авангардни елементи с афро-бохо детайли. Тя често носи драматични, дълги до пода роби или палта, съчетани с тежки бижута, амулети и талисмани, а най-емблематични за визията ѝ са тюрбаните и всякакви видове шапки – преувеличени, неочаквани, несъразмерно големи, напомнящи скулптури.

Самата Баду изглежда понякога като произведение на съвременното визуално изкуство като архитектурен фрагмент, в който човек открива нетрадиционни пластове на култури. Но винаги някъде около нея витае духът на Африка, която е архетип и на музикалното ѝ творчество. Връзката ѝ с духовността не е свързана толкова с афинитет към окултизъм, а по-скоро е част от нейната състрадателна, лечебна природа. Интересен факт за Баду е, че тя става дула и получава сертификат за това през 2006-а. Дула представлява специално подготвен придружител, който оказва емоционална, физическа и информационна подкрепа на жени по време на бременност, раждане или след това. Поради своята силна емпатична природа тя решава да помага поне на две майки годишно, особено след тежкото раждане на първия ѝ син Севън.

През годините, в които не записва албуми, тя пее, изнася концерти и често прави сетове в качеството си и на DJ. Наскоро призна в интервю, че голямо вдъхновение в тези периоди, а и изобщо, е изпитвала от музиката и личността на Джони Мичъл. Ето какво казва пред The Guardian: „Джони Мичъл дълбоко трогва духа ми – простотата на приглушени глас и музика – това е, което откривам в нея. Нейните емоции също са изразно средство, чувам сълзите и смеха в музиката, но при нея всичко е толкова красиво сдържано“.

Ерика Баду е истински творец, артист с дух и мисия. Още с появата си тя преобразява един от най-красивите съвременни стилове – соул музиката, и с това си печели абсолютно заслужено прозвището Кралица на нео соула. А в едно по-старо интервю тя заявява: „Аз съм артист. И моята религия е изкуството“.