Прелестната вила на семейство Щорк е много свързана с Двореца. Доколкото зная, дори Чечилия Щорк е причина донякъде Мария да открие вълшебството на това място. Следите ли съдбата на вилата? Дълго тънеше в разруха. Сега разбирам, че е намерила своя нов швейцарски собственик и ще започва нов живот…  

Следя възстановяването на вилата единствено с окото на човек, дълбоко респектиран от детайлната реконструкция. Много бих се радвала, ако всяка сграда, обявена за обект с национално или регионално значение, има тази съдба. Дължим го на историята си. 

Дворецът е създаден като място за помирение и за хармония, а все още е разделен между две институции – Министерството на културата и Ботаническата градина към Софийския университет. Все още входните билети са два… Това със сигурност създава трудности по грижите и цялостната поддръжка. Как се справяте? Колко близо сте до решението?  

Директор съм на културния институт по-малко от една година.  Като най-голямото си постижение считам ежедневния диалог с Ботаническата градина, за да може този прекрасен комплекс да функционира и да се развива нормално. Трудно е. И за двете институции. Но няма нерешими проблеми, ако човек е добронамерен. За мен другото е срамно. Аз не бих била директор на институция, която поощрява скандала и дърпа туристите в безсмисления опит да обясним „сградата е моя, цветето е на друг“. Това място наистина е създадено за хармония. Все още я търсим, но сме на правилния път. Единният билет е част от този път. Близо сме до решението. Задачата ми като директор на държавен културен институт е да съхраним историческото наследство, да бъдем смислена сцена за култура. Защото културата е начинът, по който хората живеят, мислят, празнуват, общуват, създават красота и пазят паметта си. 

В миналото Дворецът е привличал румънския елит от интелектуалци и артисти. Как виждате ролята на Двореца като културен център днес? 

Като български културен институт, който е сцена за български и чуждестранни творци.  Като любимо място за културен туризъм. Ние сме едно от местата в България, които печелим от културен туризъм. И това става, като преплитаме историята със съвременната култура. Всяка година има над 60 събития – концерти, изложби, пленери, литературни четения, опера, балет, спектакли… За да сте информирани, моята препоръка е да следите сайта и социалните мрежи на Двореца. 

Със сигурност всеки директор става част от историята на Двореца. Какво бихте искали вие да допринесете към нея?  

Искам и работя за това да възстановя хармонията в това приказно място. Първото, което направих, е едновременно да възстановя Шивалнята от времето на Мария и да отворя експозицията Добруджанска младоженческа стая от 30-40 години на миналия век.  Имаме една историческа реалност, носеща ни спомен за болка и несправедливост, но и оставила в Балчик Двореца – едно от най-посещаваните места в България. Имаме сградите на Двореца и прекрасните градини, за които се грижи Ботаническата градина, част от СУ „Св. Климент Охридски“. В един двор са културата и образованието – това не трябва да бъде повод за скандал, а за единство.