Ана Пападопулу и любовта като убежище
Краси Генова 30 October 2026
В „Хеда Габлер“ ми напомняте за истинските филмови диви – от новата вълна във френското кино до поетичните ленти на Антониони. Героинята ви и нейното тихо, но важно присъствие, беше като маркер за чувствителността на тази невероятна сценична адаптация на Тимофей Кулябин. Беше ли предизвикателсво този експеримент?
За мен беше безценен опит. И Кулябин, и Деклан Донелан – режисьорът на „Медея“, са шанс веднъж в живота. Благодарение на Васил Василев и Василка Бумбарова имах този шанс. С Кулябин дори работихме два пъти. В „Нора“ и в „Хеда Габлер“.

А правите ли понякога компромиси?
През цялата ми кариера досега не мога да назова нито един проект, който да не ми е бил на сърце. Късмет? Или въпрос на добри решения? Не мога да кажа. Знам, че никога не съм мечтала за конкретни роли. За мен е важно с какви хора работя, кои хора ще бъдат част от пътя ми като актриса, защото те ме променят и като човек.
Преди три години се включихте в кампанията „Направи го сега“, която стимулира по-ранното раждане, и в медиите напомнихте, че това е важно заради биологическия часовник, тиктакащ в тялото. Слушате ли тялото си сега и правите ли нещо специално за него?
Опитвам се да спортувам, когато мога, внимавам с храната, колкото мога, и не тая в себе си лоши чувства към никого и нищо.
Напоследък ми попадат много видеоклипове от един спектакъл явление в Лондон. На сцената са Кейт Бланшет и Нина Хос, постановката е „Електра/Персона“. Преди представлението Кейт подава монета на зрител от първия ред, за да хвърли ези или тура и да предреши коя от двете актриси коя роля ще изпълнява. Хубав пример за присъствието на съдбата. Вие доверявате ли се на Фортуна, или е имало моменти, в които сте били на нож с нея?
Със съдбата не може да има битка, доверявам ѝ се и следвам посоката.
А коя актриса бихте искали да гледате на сцена?
Винаги се прехласвам пред добрата актьорска игра – както на чуждите, така и на нашите велики актриси. Това, което запазих в себе си и харесвам, е, че независимо от годините в театъра, винаги гледам като зрител с очите на дете.
