„Всичко, което се случи в личния ми живот – и радостите, и загубите, промени начина ми на работа. Направи ме по-чувствителна и по-внимателна към моментите.“

Според нея днес фотографията е по-достъпна от всякога, но истинското предизвикателство остава същото: да разкажеш история, която има значение. 

Едно от последните ѝ творчески предизвикателства е посещението в тренировъчния лагер на мъжкия национален отбор по футбол на САЩ (USMNT) в подготовка за Световното първенство 2026. Лейбовиц снима няколко играчи в рамките на фотосесия като част от по-широка медийна активност около отбора. Ани обича да търси нови пространства, лица, интериори, екстериори, за да продължи своето творческо пътуване, да разшири собствената си фотографска територия. И може би точно това я прави толкова устойчива във времето. Не стилът, не славата, не дори имената, които снима, а способността ѝ да улавя човека в момент на разкриване.                                                           

„Винаги съм вярвала, че най-силните снимки се случват, когато нещо в теб се пропука“, ми казва тя вместо „довиждане“. И именно в тези пукнатини – между успеха и провала, любовта и загубата, публичния образ и личната тишина, се ражда нейното изкуство.