Чудесно!

Работих с нея много успешно няколко години. Справях се, защото майка ми винаги правеше проби върху мен. Не ми беше приятно да стоя неподвижно, за да крои дрехите върху мен. Тя казваше: „О, ти никога няма да станеш модел. Не можеш да застанеш мирна и 10 минути!“. А аз правих точно това в продължение на 10 години. Изкарвах повече пари за една седмица, отколкото баща ми за един месец. Беше много трудно и работех интензивно, без почивни дни по четири-пет месеца в годината по време на подготовката на колекциите. Но това ме освобождаваше за много месеци след това. Можех да ходя на почивка с децата си или да ги водя на екскурзии. Намерих си агент. После се свързах с агенция за актьори и бях статистка във филми на наистина невероятни режисьори. Това пък ме доведе до телевизионните реклами.

Ти самата се занимаваш с фотография. Какво те вдъхновява като фотограф?

Природата, светлината. За мен е трудно да снимам в студио. Никога не съм го правила. В продължение на години снимах портрети безплатно, защото виждам красотата дори когато самите хора не я виждат, и за да се почувстват добре със себе си. Някои от тях никога не са се снимали и се учудваха от това, което се получава. Истината е, че когато си в мир със себе си, можеш да видиш красотата в другите. Получава се връзка на душа с душа. И тогава знам, че снимката е добра. 

А как започна да създаваш бижута и шалове?

Винаги съм шила дрехите си сама. Имам дрехи от 40-45 години, които все още пазя и понякога нося, защото са неподвластни на времето. Не харесвам „бързата мода“. Подходяща е за тези, които не могат да си позволят скъпи дрехи, но може би би било по-добре хората да се научат да рециклират или да си правят дрехите сами. Така няма да има свръхпроизводство.

А шаловете са нещо отвъд дрехите. Те са архетипни. Хората ги носят от зората на човечеството. Първо са били от животински кожи, след това – от коприна, от вълна, от всякакви материали. И реших, че мога да дам работа на занаятчии, от приходите да помагам на приют за сираци и да създавам красота. И така отпечатвам мои фотографии върху ръчно тъкани шалове. 

Защо не боядисваш косата си?

Никога не съм го правила. Първите ми бели коси се появиха още с появата на цикъла ми. Бях на 10 години и половина. Все едно някой посипа главата ми със сребро. Толкова се харесах. Работех едно лято като тийнейджърка във фризьорски салон. Нанасях боя върху косата на жени. Миришеше ужасно. И се чудех как понасят това. Хората непрекъснато ме питаха защо не се боядисам и аз. Майка ми, която изсветли прекрасната си кестенява косата до платиненорусо, също настояваше: „Трябва да си боядисваш косата“. Не разбирах защо тя се изсветлява, а аз, при която това се случва по естествен начин, трябва да се променям. Много харесвах косата си, когато в нея имаше и сиво. Сега е напълно бяла. И пак много ми харесва.

Какво е за теб красотата?

Това, което те прави щастлив, когато го виждаш. Тя е навсякъде, където усещаш баланс и хармония. Тя е прякото проявление на божественото. Тя е всичко, което отваря сърцето ни и го изпълва.