Милано има специфична street-style култура – визиите започват от един силен аксесоар, около който се подрежда целият силует. Новата колекция на Furla, вдъхновена именно от дизайна на града, също носи този дух. Кой е градът, чиято атмосфера най-силно резонира с твоя стил?

Много се вдъхновявам от street-style културата, защото там модата изглежда най-жива и истинска, но ако трябва да избера град, който най-силно резонира с моята естетика, това определено е Париж – и Франция в своята си цялост. Френският стил винаги ме е привличал – малко винтидж вдъхновение, много женственост и красиви линии, които подчертават силуета. Харесвам ретро елементи, но интерпретирани по модерен начин. Може би затова Франция като цяло е място, което много ме вдъхновява стилово.

Цветът тази пролет се връща доста уверено – от наситено червено до свежи пастели. Когато работиш с цвят, предпочиташ ли той да бъде централен акцент, или по-скоро фина линия, която минава през аксесоарите?

Аз много обичам цветовете и те почти винаги присъстват във визиите ми. Особено червеното – това е един от любимите ми цветове, защото носи енергия и силно присъствие, а и вярвам, че ми създава настроение в секундата, в която го облека. Обожавам да експериментирам с принтове, точки, райета и различни текстури. Понякога цветът е централният герой във визията чрез дрехата, друг път се появява чрез аксесоар или бижу. За мен модата е форма на игра и изразяване, а цветът е един от най-силните инструменти за това.

Цветове като кадифено розово, дълбоко или бонбонено синьо, кремавобяло и ленено бежово резонират ли с твоя стил и как ги интегрираш в ежедневните си визии? 

През лятото много харесвам кремавобяло и светли тонове, защото те създават много красива основа за една свежа визия. Върху такава база обичам да добавям по-силни детайли – цветна чанта, големи бижута или statement аксесоар, май няма повод, по който да ме видите с basic outfit. Кадифеното розово и бонбоненото синьо например са цветове, които намирам за красиви и много интригуващи като тенденция, но лично за мен невинаги резонират, дори бих казала изобщо. И именно това е част от личния стил – една тенденция може да бъде вълнуваща и красива, но ако не усещаш, че е твоя, няма нужда да я следваш сляпо. 

В дизайна често се говори за правилото 60-30-10 – опростена версия на златното сечение, която създава визуален баланс между основа, вторичен тон и акцент. Виждаш ли подобна логика и в начина, по който изграждаш своите визии? Би ли дала конкретен пример от своя стил в цветове  и как работи този баланс?

Да, макар и понякога да се случва интуитивно. Често визията ми има основа – например силует или принт, след което добавям втори слой чрез текстура или цвят. И накрая идва детайлът, който събира всичко в един завършен аутфит – чанта, обувки или бижу. Много често този финален акцент е именно по-силен цвят като червеното или интересен аксесоар. Точно този последен детайл придава характер и прави визията запомняща се.

В модата често се говори за психология на цветовете – че те влияят не само на начина, по който изглежда една визия, но и на усещането, което тя създава.

Да, защото цветът е емоция. Понякога той може напълно да промени настроението на една визия. Изборът е много интуитивен – просто усещаш от какво имаш нужда в този ден.