Във Вербие, известния ски курорт, в сърцето на Швейцарските Алпи, сред величествени върхове и кристалночист въздух интериорната дизайнерка Мариан Тиген трансформира някогашен хотел в уютна частна резиденция за семейство от Лондон.

Проектът, наречен Chalet 1936 (пощенският код на Вербие), е замислен като сезонно убежище, където устойчивостта и индивидуалният подход към дизайна са водещи.

Собствениците, семейство от Великобритания, имали желание да притежават голяма хижа в Швейцарските Алпи, в която да прекарват ваканциите си. Попадат случайно на обява за продажба на стар хотел, построен през шейсетте години на миналия век.

Овехтял, но сравнително запазен, той ги очарова с динамичната си архитектура и широките си тераси. Дотолкова се влюбват в мястото, че решават да  предприемат сериозна реновация, използвайки максимално съществуващите ресурси. Всеки нов елемент е внимателно подбран, за да се впише хармонично в интериора и да носи усещане за история. Така е създаден дом, в който материалите играят особено важна роля за начина, по който човек възприема пространството.

„Сградата датира от 60-те години на миналия век и както често се случва при подобни обекти, някои от стаите дори нямаха самостоятелни бани“, продължава разказа си Мариан. „По онова време всичко е било по-малко – хората са живеели различно. 

Например стандартната ширина за легло тогава е била 140 см, докато днес работим с минимум 180 см. Гардеробите и дрешниците бяха почти символични. Това наложи цялостно преосмисляне на пространствата – не само като функция, но и като мащаб. За да превърнем този стар хотел в частна резиденция, трябваше да адаптираме всичко – от размерите на помещенията до начина, по който се използват“. 

Така тридесетте хотелски стаи са превърнати в нови осем просторни стаи и два големи кабинета. Има и кинозала, помещения за релакс, спа зона, фитнес и голям вътрешен басейн. „Това беше истинско архитектурно предизвикателство, но и удоволствие – да вдъхнем нов живот на една сграда с история“, добавя архитектката.

Един от акцентите в интериора е старата неонова табела на етажа на спа зоната, над вътрешния басейн, като символичен спомен от миналото на сградата – препратка към историята на някогашния хотел, обитаван вече по нов начин. 

Пространството се развива органично спрямо терена – с плавни преходи между нивата, които създават усещане за движение и откритост. Това позволява на различните зони да бъдат разположени така, че да отговарят едновременно на функционалността и на връзката с природата.