Тя има 5 съпрузи, от които единият е прочут холивудски режисьор, а другият - не по-малко известен арабски принц. Играе в много филми, но светът я помни в "Джилда". Живее 69 години, но съдбата й отрежда само 15 години слава. За това какво е било преди този период и след него, Рита не обича да говори...

Маргарита Кармен Кансино е родена на 17 октомври 1918 г. в Ню Йорк. Нейният баща Едуардо Кансино, родом от Севиля, емигрира в Щатите няколко години по-рано. Така, както и майка й, ирландката Волга Хейуърт. Волга среща Едуардо в театър "Палас", където той танцува със сестра си Елиза. Дуетът се казва "Танцуващите Кансино". Мъжката му половинка пленява гордата ирландка и след 2 години се ражда Маргарита.

Когато тя е на 8 години, семейството се мести в Лос Анжелис, където Едуардо открива школа за танци. Годината е 1928 - годината на първия звуков филм. "Певецът на джаза" отваря очите на студийните босове. Едуардо получава предложения от агентите на големите холивудски компании, които го умоляват да постави музикални номера за филмите, заснети в съвършено нов жанр - жанра на мюзикъла. Като истински испанец, Едуардо се заема за работа горещо и страстно. Мюзиклите "Дай ми шанс" и "Лейди Бери" имат невероятен успех. Но идва великата депресия. Школата на Едуардо, както и много други големи и малки предприятия, банкрутира. Удивителното е, че именно този тежък период е началото на кариерата на дъщерята на Едуардо. За да издържа семейството, Маргарита танцува във второразредни шоута. След това в прочутия Кръгов театър на Лос Анжелис. Веднъж администрацията на театъра кани родителите на Рита да посетят безплатно шоуто. След година спечелените от Рита пари са достатъчни за откриването на семеен клуб Cafe De Luxe в мексиканския град Тихуана.

В една душна и знойна вечер Уинфрид Шинан - вицепрезидент на студио "Фокс", кой знае по какви неведоми пътища се озовава във въпросния клуб в търсене на прохладно място. Проклинайки "вонящите мучачос", горещината и вицепрезидента на конкурентното студио "Кълъмбия", който "открадва" от "Фокс" изгряващата звезда Кетрин Хепбърн, той поръчва уиски със сода и сяда в най-отдалечения и тъмен ъгъл на клуба. Когато конферансието обявява танца на Маргарита Кармен Кансино, Шинан потръпва от мисълта за бездарното зрелище, което го очаква. След края на номера той знае кой ще замени Хепбърн.

Първият филм, в който участва Маргарита, е не друг, а "Адът на Данте". Филмът, по-скоро мюзикълът, се различава доста от безсмъртния шедьовър от епохата на Възраждането. Рита изпълнява номера с танца. Поставя го баща й, който бързо я последвал в Холивуд. Следват няколко филма, в които Рита играе разкошни, но примитивни красавици от различни националности - испанки, мексиканки, египтянки. Това я превръща в ярка холивудска латинозвезда. Самата Хейуърт, разбира се, не иска подобна слава. Съдбата й помага да промени клишето.

В резултат на вътрешни промени студио "Фокс" се превръща в "Двадесети Век Фокс". Ръководи го Дарил Занук. За причината, поради която той прекратява договора с Маргарита Кансино, се носят само слухове. Самият той мотивира решението си с бездарността на актрисата. С годините по обясними причини Занук престава до го повтаря. Възможно най-близко до истината е самата Хейуърт, която твърди, че причината е тогавашната любовница на Занук, актрисата Лорета Янг. С почти еднакви външни данни, Рита и Лорета претендират за едни и същи роли.

Скоро "Кълъмбия" предлага на Рита договор с условието да смени испанската фамилия с по-благозвучна английска. Рита избира фамилията на майка си. За договора Рита е задължена на някой си Едуард Джадсън, човек без определени занятия и въобще доволно подозрителна личност. Носят се слухове, че по време на сухия режим той е трафикант на алкохол и дори лежи в затвора. Парите, заработени по не много честен начин, му помагат да стане продуцент в "Кълъмбия". Той прави всичко възможно харесалата му млада актриса да получи работа в студиото. През май 1937 г. Рита става третата по ред госпожа Едуард Джадсън.

 

Хейуърт продължава да се снима в един след други посредствени филми. Скоро обаче й потръгва. В търсене на ярък женски типаж за новия си филм я забелязва Хауърд Хоукс. Партнира й Хари Грант. Филмът "Само ангелите имат крила" е на върха. Убедило се, че Рита е в състояние да "носи" пари, ръководството й устройва грандиозно представяне с помощта на пресата и реклама на кожени палта и прически. Втората победа е главната роля в мюзикъла "Ти никога няма да станеш богат" и партньорството със самия Фред Астер. След третия филм "Кръв и пясък", където Рита играе ролята на съблазнителка, Холивуд е в краката на "богинята на любовта".

По това време Едуард Джадсън, който харчи пари на поразия (главно на Рита), й дотяга смъртно. Хейуърт подава молба за развод. Едуард иска компенсация за това, че й уредил кариерата на актриса (!). В края на краищата "Кълъмбия" му изплаща 30 000 долара. Годината е 1942. Няколко месеца по късно Хейуърд, чиито фотографии висят над половината легла на воюващите американци, се запознава на една вечеринка с Орсън Уелс.

Човекът, смятан за една от най-могъщите фигури в историята на киното, тогава е гуляйджия, женкар и моден режисьор. Пресата постоянно го показва в шикозни автомобили с не по-малко шикозни старлетки. Всичко се променя след запознанството на Уелс с Рита. По думите на общ приятел Орсън се държи крайно непохватно по време на първата среща. Неочаквано дори за себе си той губи ума си. Същото преживява "богинята на любовта". На 7 септември 1943 г. е сватбата на известния режисьор с една от най-красивите жени на онова време. Събитието се пази в строга тайна.

През декември следващата година Рита ражда дъщеря Ребека. Първите 3 години съвместен живот с Уелс са златно време в живота на актрисата. Не е ясно колко още щеше да продължи щастието, когато Уелс прави съдбоносна грешка - Рита се снима в негов филм. Обществена тайна е, че актьорите на Уелс са подложени на страхотно психологично въздействие - те са едновременно марионетки, опитни зайчета, шахматни фигури. За ролята на блондинката от криминалето "Дамата от Шанхай" Орсън заставя Рита да се пребоядиса, да смени прическата си и, което е още по-важно, амплоато. Вместо чувствената, ярка актриса на екрана е студена, неврастенична жена. Филмът е оплют от критиката. Именно в този момент рухва бракът на Хейуърт и Уелс. Разводът им е сред най-обсъжданите съдебни процеси. Орсън иска Рита да му остави дъщеря им. Съдът му отказва.

 

Хейуърт не остава дълго в ролята на самотна майка. През юли 1948 на вечеринка в Кан тя среща известния Донжуан - арабския принц Али Хан. Хитрият арабин, въвел първи използването на платинена вана, с арабските си приказки завърта главата на Рита до такава степен, че тя се омъжва за него, оставя Холивуд и заживява в аристократична Лозана. Скоро Рита ражда втора дъщеря - принцеса Ясмин, после трета - Жулиет.

Заедно с принца Рита пътешества из Европа, Африка. Води безгрижен живот на любима жена на източен принц.

Самата Рита нарича съществуванието си "пусто и безсмислено". Тя купува скъпи вечерни облекла, ходи на безкрайни приеми или си седи вкъщи с децата, докато Али Хан посещава същите приеми сам (или в компанията на хубави жени). Рита започва да пие, което досега, за разлика от други холивудски звезди, не й се е случвало. Ролята на принцеса й идва твърде много. Съществуването й извън киното в един момент става непоносимо.

Рита се връща в Холивуд с "тежък" багаж - трети развод и три дъщери. Там никой не я чака. С огромни усилия получава роли в 2 филма, а на снимките на третия, комедията "Мисис Сейди Томпсън", се запознава с актьора Дик Хеймсън, който става поредният й мъж. И досега не е ясно с какво я привлича този пияница, грубиян и женкар. Може би Рита е твърде уморена от добрите маниери на предишния си мъж. Наистина, след 2 години тя си отива от него.

Все още красива, на прага на зрялата възраст, Рита избира все по-сериозни и по-сериозни роли. Сред тях се откроява прекрасната драма "На отделна маса", където й партнира Бърт Ланкастър. По време на снимките тя се омъжва (за последен път) за продуцента Джеймс Хил, с когото по утвърдената вече традиция бързо се развежда. Повече няма мъже в живота й. Времето минава и тя все по-рядко и по-рядко се снима - трудно й е да запомни текста на ролите. Скоро лекарите й поставят страшна диагноза - болестта на Алцхаймер, необратима загуба на паметта. През 1972 на снимките на филма "Гневът на бога" Рита чете текста от огромни плакати. Повече не се снима в киното.

Останалите дълги 15 години Рита Хейуърт прекарва с дъщеря си принцеса Ясмин, която се занимава с благотворителност. Рита умира от сърдечен пристъп на 14 май 1987 г. в квартирата на дъщеря си в Манхатън. Смъртта я загръща с уютно и топло, протрито от ползване одеяло. Разкош, който се пада на малцина холивудски звезди.