В миналото опитвах да компенсирам загубения обем на зъбите с порцелан. Някои такива случаи обаче завършваха с неуспех – след 10–12 години тези възстановявания се пукат заради естествената еластичност на зъбната структура.

Тук вероятно ще дойде решението, наречено сандвич фасети, което винаги ме е притеснявало с това, че нещо ще се лепи и от вътрешната страна на зъба и би могло да ми създава дискомфорт най-малкото при говорене. Имам ли основание?

При перфектен зъботехник – не, а през последните 3–4 години благодарение на новите материали и софтуери – вече няма абсолютно никакво основание за притеснение. При т.нар. сандвич фасети за вътрешната повърхност се използва композит заради неговите еластични свойства, а за външната – порцелан заради здравината и естетиката.

В началото работех с висококвалифицирани италиански зъботехници, за да постигна максимална прецизност, но тогава фасетите излизаха изключително скъпи. В последните години обаче се появиха хибридни материали, които могат да бъдат компютърно планирани и изрязани. В комбинация със софтуери, отчитащи специфичните движения на челюстта, тези висококачествени материали ми позволяват да изработвам сандвич фасети с напълно функционални и комфортни вътрешни повърхности.

Хората често си мислят „Ами ако се развали зъбът отдолу под фасетата“?

Значи просто не са попаднали на добър зъболекар. За да се развали зъбът, трябва да има микропросмукване – тоест да има процеп. Ако работата е изпълнена прецизно, няма никаква причина зъбът да се увреди. Всъщност няма нищо по-дълготрайно и по-сигурно от фасетите.