С нелегалния трафик на човешки органи се изкарват толкова много пари, че хората, които се занимават с това, го защитават много силно. Беше много трудно, отне ни месеци само за да накараме някои да говорят с нас. Не можех да бъда 100 процента сигурна кое точно е вярно от всичко това, което чувах. Трудно е да проверяваш тези истории, които са толкова тежки и мрачни. Но и да отидеш във военна зона като Украйна, си беше сложно поради причините, които са ясни на всички. Да разследваш бойни клубове, крипто престъпници. Наистина става все по-трудно!“ От друга страна, много любопитно е, че за част от тези хора това да говорят с Мариана ван Зелер, криейки самоличността си, е шанс да се похвалят с талант. Талант, който е нелегален и понякога дори семействата им не знаят за него. Като например прозводството на фалшиви пари. 

Казвам ѝ, че съм сигурна, че е имала тежки моменти, когато си е мислила: „Няма да правя повече това“. Кое я кара да продължава? „Едно от най-важните неща за мен е да се свържа с героите си, тези, които виждаме като лошите, с които смятаме, че нямаме нищо общо. Хората идват при мен или ми пишат и казват, че са имали виждания по определена тема – наркотици или оръжие, и проследявайки поредицата ни, са си дали сметка, че могат да видят нещата и от другата гледна точка. Това винаги ми дава желание да продължавам. Нелегалните пазари са отговорни за половината пари на глобалната икономика, а ние нищо не знаем за тях. За нас това е шанс дори да информираме държавни агенции и разследващи органи и да си зададем въпроса как можем да помогнем това да спре.“

Споделям ѝ, че съм имала възможност да пътувам и аз на много интересни места по света като Колумбия, Кабо Верде, Индия, Украйна, преди да бъде военна зона, и съм си давала сметка, че където и да си по света, трябва да спазваш правилата на местните. Как успява тя да се предпази и да опази личния си живот? „Хората често ме питат дали пътувам с охрана, но за мен това не работи, тъй като няма да ми позволи сближаване с героя ми. За да ни се доверят и да ни уважават, ние трябва да отговорим със същото. Ако съм с охрана, това няма как да се получи. Един от най-важните членове на екипа винаги е местният продуцент, който е връзката ни и познава мястото. Това са тихите герои на нашите истории – хората, които споделят контакти и знания и поемат много по-сериозен риск. Ние се връщаме в крайна сметка в домовете си след това, а те остават. Да си журналист е много опасна професия на определени места по света. Те са хората, които ни помагат за нашата безопасност. Дъл-жим им много!“ 

Истината е, че Мариана многократно получава и негативни коментари, че не се е намесила в някои от случаите, особено когато става въпрос за наркотици. Но това не е нейната работа. Нейната роля е да разкаже и да направи видими проблемите, а не да ги разреши, властите остават тези, които впоследствие трябва да намерят правилния ход. Когато е с някой по веригата на нелегалните пазари, като мексиканските наемни убийци сикарио например, често е предупреждавана, че появят ли се властите, не могат да я пазят, просто започват да стрелят. В такива моменти тя трябва да вземе решение как да продължи в името на историята, която разказва, но и осигурявайки максимална безопасност на екипа си.

Мариана ван Зелер със сигурност е супергерой в това, което прави. Колкото до антигероите, самата тя казва, че често най-опасните престъпници имат много повече общо с всеки един от нас, отколкото изобщо предполагаме. Всичко е въпрос на обстоятелства и избори.