Представяме ви една реална история на успеха от практиката на д-р Никос Анесидис, гинеколог-специалист по асистирана репродукция, клиничен управител на програмата за донорство в Embryolab:

Йоанна открива мъжа на живота си в лицето на Ставрос малко преди да навърши 40 години. Ставрос вече беше баща с 2 големи деца от първия си брак. Връзката им беше красива, зряла и се развива бързо. Скоро те поискаха собствени деца. Двамата се обърнаха към Embryolab през 2015 г., когато Йоана бе на 41 години. Последната година вече бяха опитвали сами, но без успех... Йоана е пушачка, с ортопедични операции в здравния и профил. Двамата, притиснати от фактора възраст, искаха насоки как да подобрят шансовете си да имат дете .

Заедно обсъдихме възможностите им, както и възможността за спонтанно зачеване на 41. И двамата се съгласиха, че трябва незабавно да пристъпят към асистирана репродукция, за да подобрят прогнозата си. Първоначално беше препоръчано и Йоана, и Ставрос да направят изследвания, като в същото време имаше дискусия за ефекта на начина на живот върху човешкото репродуктивно здраве. В този контекст те получиха инструкции да спрат да пушат, да подобрят начина си на живот и хранене.

Това беше последвано от хормонални и хематологични изследвания на Йоана, които разкриха много нисък яйчников резерв (АМН), докато безболезненото ултразвуково изследване с хистеросалпингография разкри запушена фалопиева тръба. От страна на Ставрос спермограмата показва нормални показатели, а ДНК фрагментацията на сперматозоидите показа обремененост.

Последва обсъждане на резултатите, за да се вземат решения относно следващите стъпки, при които варианти като инсеминация бяха изключени поради много ниската прогноза и беше решено незабавно да се продължи с опит за ин витро оплождане като по-добра алтернатива. И Йоана, и Ставрос се ангажираха да наблегнат върху подобряването на начина си на живот, за да подобрят цялостната си прогноза и незабавно да започнат процеса на IVF, за да осигурят възможно най-добрата прогноза и да реализират споделената си мечта!

Последваха три цикъла на ин витро оплождане с леки протоколи за стимулация (Mild IVF), от които се получи само една яйцеклетка с добро качество, която беше оплодена, но за съжаление не успя да достигне стадия на бластоциста.

Притеснение, безпокойство, страх...

Ставрос се опитваше да подкрепя Йоана, но не винаги беше лесно. Три вземания на яйцеклетки и нито един ембриотрансфер… Какво означава това? Възможно ли е Йоана да има менструация всеки месец и да няма добра яйцеклетка?

През това време сме говорили много пъти за ограничения яйчников резерв и възрастта в общата прогноза. Когато двойката се върна след три цикъла, за да обсъдим следващите стъпки, опциите вече бяха много конкретни, повторение на предишния опит с надеждата, че в определен цикъл ще имаме по-добър резултат, като за първи път чуха и за опцията за донорство на яйцеклетки.

Ставрос и Йоанна изслушаха внимателно и поискаха време да помислят и решат. Минаха два месеца и те се върнаха, за да ни кажат, че в момента не са готови за донорство на яйцеклетки, предпочитат да дадат още един шанс със собствените си яйцеклетки. Последваха 2 години опити за събиране на яйцеклетки. Ембрионите с добро качество доведоха до два цикъла! Последва ембриотрансфер на двата ембриона, който даде положителен резултат, но в крайна сметка завърши със спонтанен аборт.

Двойката вече беше много уморена, но и с бистър ум! На тази поредна среща Ставрос взе думата: "Напоследък ни беше трудно, любовта ни ни крепи, но въпреки трудностите и умората, все още искаме дете. Много искам Йоана да изпита майчинство и ще я подкрепя каквото и да реши!" Йоанна за първи път попита за подробности около програмата за донорство на яйцеклетки, как се прави подборът, какви са процедурите и каква е вероятността да се роди здраво дете чрез донорство. Те отново слушаха внимателно... идеята да имат възможността да положат усилия с толкова добра прогноза и да могат да изживеят мечтата си сега им се струваше освобождаваща!

Решителни и готови, те поискаха процесът да започне!