Българската публика за първи път ще се срещне със световноизвестната артистична група Guerrilla Girls. Мащабната изложба „Изкуството да си непослушна“ се осъществява по инициатива на Български фонд за жените в партньорство с Националната художествена галерия. В пространството на Квадрат 500 са показани някои от най-значимите творби на групата.

Гневните нюйоркчанки от 80-те

През 1985 година група художнички излиза на протест срещу изложба, организирана в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк (МоМА). Причината е, че в уж представителния Международен преглед на съвременната живопис и скулптура са включени 148 мъже, 13 жени и нито един цветнокож художник. Някъде сред този протест се зараждат Guerrilla Girls, чиито произведения днес са част от колекциите на MoMA, „Тейт Модърн“ в Лондон, Център „Жорж Помпиду“ в Париж и много други престижни музеи и галерии.
Основателките на Guerrilla Girls си служат с нестандартни и често непозволени прийоми, за да критикуват по-успешно институциите. От „партизанските“ им тактики идва и името guerrilla.

Не щеш ли, Сохо, нюйоркският квартал на художниците и галериите, осъмва облепен с плакати, изобличаващи тенденциозното и несправедливо отношение на критици и директори на музеи. Акцията предупреждава всички в артистичната сфера, че действията им се следят и дължат обяснения. На един от плакатите е изобразена известната картина на Енгър „Голямата одалиска“ с глава на горила и надпис „Трябва ли жените да са голи, за да влязат в музея Метрополитън?“. Емблематичният постер привлича вниманието към факта, че по-малко от 5% от модерните художници, показани в Метрополитън, са жени, докато повече от 85% от голите тела в музея са женски.

От възмущението до световната популярност

Оказва се, че Guerrilla Girls са намерили изключително успешна формула – провокативен текст, шокираща, но фактически вярна статистика и пленителна визия. Заради характерния им хаплив хумор посланията им се възпроизвеждат масово, а плакатите се превръщат в колекционерски предмети. През 90-те години на 20. век те са вече по билбордове и автобуси, множат се публикациите им в списания, протестните акции и петиции. Членовете на Guerrilla Girls се изказват в учебни заведения, правят перформативни лекции в музеи и организират изложби, като обаче винаги остават скрити зад маските си на горили. 

Известните неизвестни

Според мнозина зад Guerrilla Girls стоят добре познати артистки, които използват анонимността като инструмент. И като че ли е вярно – сложиш ли маската на горилата, те чуват по-добре. Всъщност дори маските тръгват от шега – една от основателките изписала погрешно думата „Guerrilla“. За да могат обаче да осигурят индивидуална идентичност при интервюта и публични изяви, членките на групата се представят под псевдоними, свързани с вече починали художнички като Фрида Кало и Кете Колвиц. Целта е в центъра на вниманието да не са личностите, а проблемите, с които се занимават.