Какво особено те радва и какво те тревожи в съвременния човек и неговия свят?

Натъжава ме това, че хората станаха по-затворени и много самотни. Всеки сам иска да решава проблемите си, да се справя с трудните моменти. И забравяме, че именно близките ни и приятелите са хората до нас, които могат да ни вдъхнат сили и да ни насочват правилно. Любовта е в това да сме споделени и единни. А ме радва това, че въпреки динамичния и напрегнат свят, в който живеем, хората все повече търсят и искат да се докоснат до изкуството в различните му аспекти.

Завършила си и магистратура „Педагогика и социален формат на изобразителното изкуство“. Изпитваш нужда да преподаваш?

Децата са толкова сетивни и техният свят е безкрайно интересен. Усещам  удовлетворение от работата си, когато виждам как свободно и с лекота творят и как експериментират. Това значи, че съм успяла да ги мотивирам и да им вдъхна идеята за смисъла на изкуството. Работата ми с деца ми дава много усмивки и весели моменти. Спомням си как на един от рождените ми дни моите ученици ме посрещнаха в коридора и запяха „Happy birthday to you“, а пожеланията им бяха  по детски искрени, но с мъдростта на зрели хора.

И умеят да задават изненадващи въпроси…  

Да, веднъж мой ученик погледна обувките ми и каза: „Мис, имате нови лачени обувки, ново гадже ли ще си търсите?“.

Как си представяш един твой перфектен ден?

Перфектният ми ден започва с чаша кафе и преминава в няколко часа рисуване в ателието, след което се отдавам на време за семейството ми. Разбира се, и на срещи с любимите ми приятели.

Кой момент при създаването на една картина ти е по-любим – началният или крайният?

Целият процес е много вълнуващ, но в началото се чувствам трескава и нетърпелива да започна, все едно ще отворя кутия с подарък изненада.

Какво ти предстои?  

В момента подготвям нова изложба в София, която ще се случи през есента и ще се радвам да се запозная на живо и с вашите прекрасни читатели!