На 94-годишна възраст почина Джина Роуландс, една от най-големите звезди на американското независимо кино.

Носителка на четири награди „Еми“ и на два „Златни глобуса“, тя е известна със сътрудничеството си с покойния си съпруг, актьора и режисьор Джон Касаветис в 10 филма, включително „Жена под влияние“ (1974) и „Глория“ (1980), които ѝ спечелиха номинации за „Оскар“ за най-добра актриса. Тя също печели „Сребърна мечка“ за най-добра актриса за „Премиера“ (1977). През 2015 г. получава почетна награда на Академията като признание за нейните екранни изпълнения.

Баща ѝ, уелсец по кръв, е банкер и щатски съветник. Майка ѝ е домакиня, но това явно никога не ѝ е било достатъчно, защото години наред посещава курсове по актьорство и музика. Дали защото майката несъзнателно прехвърля неосъществените си мечти върху дъщеря си, или защото просто така е било писано, но Джина Роуландс още от съвсем малка казва, че ще стане актриса. Родителите вярват, че това са детски фантазии. За Джина обаче това е реалност, дори още преди да стане такава. Никога в главата ѝ не се появява друга идея за живота ѝ, освен тази – да бъде актриса.

„Увереността никога не е била слабата ми страна. Винаги съм вярвала в себе си!“

Дълго време обаче е убедена, че родителите ѝ няма да я подкрепят. Именно заради това се оставя да я запишат в университета в Уисконсин. Напуска само след няколко месеца, защото ѝ е невъзможно да продължи. Признава пред семейството си каква е мечтата ѝ и… най-неочаквано получава стопроцентова подкрепа. В началото на 50-те в Америка, пък и не само, никак не са много добрите семейства, които ще кажат на детето си: моля те, след като искаш да си актьор, стани актьор, важното е да си щастлив! Джина Роуландс обаче чува точно тези думи. При това не само от майка си, но и от баща си. И решава да кандидатства в Нюйоркската академия за драматични изкуства. Където вече я очаква най-вълнуващият мъж на света.

„Моята представа за любовна история е, когато двама души се съберат и преминат през много сътресения и много болка, просто обичайки се. Не знам какво чувстват другите, но винаги съм знаел, че любовта е такава“ – казва Джон Касаветис, бащата на американското независимо кино.

Останалото е история, която си заслужава да бъде запомнена. Припомнете си и филма „Тетрадката“. Да, там е Джина.