Този спектакъл е изцяло иницииран от теб и ролята ти в него е много повече от това, което се случва на сцената. Разкажи повечe.

След две години работа в офис, след като се дипломирах, макар да изкарвах добри пари, имах усещането, че си губя времето. Прецених, че ще е разумно да инвестирам част от спестеното в представление, което да ми помогне да се развия като актьор. Прочетох различни пиеси, открих „Интервенция“. Предложих на Цветина Ангелова, с която сме от общ актьорски клас, да ми партнира, защото беше добре да работя с някой, с когото имаме изградени отношения. В пиесата става дума за двама близки приятели, които осъзнават колко са важни един за друг чак когато животът започва да ги отдалечава. Част от причините за разногласията им са вижданията им за новоизлюпен военен конфликт в Близкия изток.
Преведох текста, намерих сцена, екип и всичко необходимо за създаване на нов спектакъл.

Възможно ли е мъж и жена да са най-добри приятели или прекрасни колеги, без да прекрачват границите към по-голяма близост?

Със сигурност, ако говорим за зрели хора, способни на зрели решения и знаещи какво искат. Дали се случва винаги, е друг въпрос.

Какво е важно за теб в приятелството?

Да мога да споделям, да чувствам другия близък и да ми е комфортно до степен, в която да мога да сваля възможно най-много маски, които съм започнал да слагам, за да оцелея в ежедневието.

Кое ти е трудно и кое ти харесва във взаимоотношенията с жените?

Общо взето нещата, които са трудни, ми харесват. И това най-често е различната природа на жената, която трудно може да бъде достигната и разбрана. И това може да те накара да се влюбиш.

На какви условия трябва да отговаря любовта?

За мен, за да е истинска, тя не трябва да бъде свързана със задължителни неща. Ако разчиташ на някого, за да бъдеш щастлив, това е зависимост. Зависимостите са токсични.

Може ли любовта да бъде безусловна?

Може, разбира се. Докато не спре да бъде такава, ха-ха.