Ива Янкулова за втори път пее на български. Но ако в Chet Baker звучеше поезия на Иван Ланджев, то в Gambit самата тя е автор на текста. „Осмелих се“ е глаголът, който използва за избора на български език. И не само. Една от причините историята, разказана от нея и Жаклин Даскалова, да е толкова завладяваща, е това, че е за осмелилите се – да влязат в играта, да предложат гамбит, да потърсят пътя най-вече към себе си и да се фокусират върху него повече, отколкото върху самата развръзка.

Макар че трае само три минути, почти колкото трае любовта според Фредерик Бегбеде (или той говореше за години, в песента „Бегбеде“ Жаклин пее „Бегбеде ме проклина да нямам с теб още една година“), клипът на Gambit омагьосва с кинематографичността си и сякаш разтваря времето.

За първи път го изгледах на телефона, в декадентския сумрак на Timeless café, където се срещнахме с Ива и Жаклин, и сякаш дори и в това имаше някаква метафора. Музиката – ефирен микс, в който можеш да доловиш и бароково звучене, и съвременен бийт, матовият глас на Ива, нежната сила на думите и изтънчената чувственост на визията са освен чисто естетска наслада и покана да бъдат разшифровани на много нива. „Песента работи с много пластове. В нея има в добрия смисъл на думата феминизъм. Тя разказва за растежа на жената“, обобщава Ива, а Жаки добавя: „И не само, тя е за развитието на един човек, за самоусъвършенстването, за това да стане по-силен, да се пребори, да си е себедостатъчен“.

В предисторията на създаването на Gambit има любов, има нараненост, има среща на артисти, взаимно възхищение, начало на приятелство, откриване на вдъхновение един в друг, преливане на творчески енергии и фантазии, желание да се изпратят послания. „Песента е написана за мъж, умишлено обаче в женски род“, споделя Ива и в меката тъга на очите ѝ чета всичко онова, което не изрича с думи. Става така, че мъжът, за когото е написана песента, всъщност запознава Ива и Жаки. Случва се преди половин година – на рождения ден на Жаки, когато тя представя своята „Нераздяла“. Gambit пък имаше премиера на 28 февруари – рождения ден на Ива. И това е само една от огледалностите, вплетени в тъканта на този проект. „Аз написах песента, а идеята за клипа е изцяло на Жаки – казва Ива. – Макар че тя знае историята, която стои зад песента, исках да я интерпретира по неин начин. За мен е много важно, когато колаборирам с друг артист, да не преобяснявам.“

Жаки е актриса, от две години играе в трупата на Народния театър. Горе-долу от толкова е и в създаването на музикални проекти. „И това не е случайно, завършила съм музикално училище, закърмена съм с музика, свирила съм на пиано, баща ми е пианист, пяла съм по хорове, в детската опера, в НАТФИЗ“. Когато прави клиповете, обича да оставя текстът да говори, а видеото да не е толкова илюстративно, колкото създаващо нови пластове на въздействия и смисли, „да си го разшифроваш сам, да намериш себе си в него, както е при психодрамата“, обяснява тя. Всеки кадър в Gambit е завършена картина или самостоятелна фотография.

Почти във всеки момент присъства дуалността (дали става дума за двете половини на един и същи човек, всеки ще реши сам). Изключение може би правят само трите златни ябълки върху подноса (още една метафора за разшифроване). Макар че третият, мъжът, присъства приглушено като лайтмотив – с портрета, с мъжките дрехи, с празната седалка, с ръцете, поднасящи ябълките (не го ли беше направила Ева някога, обръщат ли се ролите в дадени моменти, въпрос, задаван по различни начини във видеото).

Снимано е и през деня, и през нощта. Търсена е почти Вермеерова светлина. „Голяма чест за мен беше да работим с Димитър Коцев-Шошо като режисьор и с Александър Станишев като оператор – казва Ива, а в очите ѝ вече няма и следа от тъга. – Прекрасно беше да имаме продуценти този път – талантливите хора от 24 films, от музикална страна – Стоян Бозов и Камен, Ирена Дойчева да е арт директор на проекта, да поверим косите си отново на Георги Петков, грима – на Яна Додова, а драматичният щрайх да е в изпълнение на Илияна Георгиева и Бояна Зарева.“

Колкото до темата с шахмата във видеото: „В любовта е като в шахмата, започнеш ли, докоснеш ли фигурата, трябва да направиш хода“, казва Жаки, а Ива допълва: „Гамбит означава жертва – жертваш фигура, в любовта също трябва да си готов да жертваш нещо, да загубиш нещо. И да не те е страх. Но не това да те кара да се чувстваш жертва, а да е подтик да откриеш силата си и да имаш емпатия към отсрещната страна, дори и да те наранява, така съхраняваш себе си. Изкуството и музиката са моят начин да го направя“.

Явно гените говорят. И явно човек съзнателно или не търси помирения с миналото си, с важните фигури в своя живот. Бащата на Ива, с когото всъщност никога не е живяла заедно, е музикант и актьор. Фокусирането ѝ върху музиката, след преброждането и на актьорски, и на моделски пътища, може би е начин, освен всичко друго, и за намиране на път към него. „В момента сме в прекрасни отношения, успяхме да стигнем дотам да станем най-близки, и двамата се борихме за това“, довършва тя мислите ми.      

А в бъдещето:
Ива: Много искам да правя филмова музика – да пиша саундтрак или музика за театрални постановки.
Жаки: Аз пък много искам да участвам в създаването на клипове. За театрална режисура все още не се наемам.

И със сигурност така ще бъде, щом играта е започната и няма връщане назад.