"Клети създания“ е от филмите, които те разтърсват, оставят те без дъх и дълго напомнят за себе си. Адаптация на едноименния роман на шотландския писател Аласдър Грей от 1992 г., той проследява историята на Бела Бакстър (в ролята Ема Стоун), млада жена, върната към живот от брилянтния и неортодоксален хирург д-р Годуин Бакстър (в ролята Уилям Дефо). Двамата живеят заедно в уединено имение в Англия.

Когато образът на Бела започва да се развива заедно с нарастващото ѝ любопитство към себе си и заобикалящото я, публиката поема заедно с нея на невероятно околосветско пътешествие.

Сложните и екстравагантни декори са главозамайващи. Създадени са от дизайнерите на продукцията Шона Хийт и Джеймс Прайс, които за първи път работят с режисьора Йоргос Лантимос, известен със своя различен и сюрреалистичен стил, вдъхновен от гръцкото движение Weird Wave, което често се фокусира в абсурдни и дистопични теми.

Сценографията ни въвлича в магичен свят, видян през погледа на необикновения персонаж на главната героиня. От една страна, това е познат свят – определени кодове го свързват с общоприетото възприятие за представените места, от друга, той е далеч отвъд и най-нестандартното въображение. Свят, съществуващ само в приказките или в сънищата на луд гений.

Предишните филми на Лантимос са по-скоро ограничени в локациите, в които се развива действието, и се отличават с по-приглушена цветова палитра. „Клети създания“ е най-колоритната му и екстравагантна продукция досега. Той изобилства от специални ефекти, но по-голяма част от декорите му са създадени в Korda Studios в Етиек, Унгария.

Един от най-впечатляващите декори е този, пресъздаващ Лисабон, първото място, което Бела посещава извън Лондон. След черно-бялото начало на филма тук попадаме в един магичен, цветен свят, вдъхновен сякаш от „Магьосникът от Оз“. Тази трансформация се дължи на израстването на героинята и запознаването със света извън дома, което винаги е по-цветно, по-забавно…

Лисабонският декор е като потопяващ тематичен парк, по думите на Джеймс Прайс. Дизайнерът добавя, че отнемало почти половин час на екипа да го обходи изцяло.

Останалите декори не са толкова мащабни, но всеки от тях е изисквал изключително отношение и към най-малкия детайл. Публиката вижда всяко ново място, на което Бела отива, през нейния поглед. А всяко ново място би трябвало да бъде сравнено с нещо вече видяно, преживяно, точно както това се случва и в реалния живот. Подходът на дизайнерите е бил да ни въведат към всяка нова локация с първоначална импресия, която създава усещане за атмосферата. „Лисабон беше магичен, „сладък“ и малко прашен, докато Париж беше по-студен, но красив, като картина на Едгар Дега“.

Всяка нова дестинация е отражение и на израстването на главната героиня, на нейното сексуално пробуждане и себеоткриване. „Тя е влюбена и вижда много неща за първи път – коментира Джеймс Прайс. – Но в  крайна сметка тя преживява и суровата реалност на света и разбира, че не всичко е „розово“, не всички са равни, и това е видимо и в сценографията.“

Друг много впечатляващ декор е публичният дом в Париж. Фалическите детайли, вплетени в силно орнаментираната барокова сграда, подсказват нейната функция. Те не правят впечатление на Бела по начин, който да я притесни, тъй като тя не разполага с референции и не е предубедена.

Зрителите прекарват по-малко време с героинята в Александрия. Декорът на града представлява в този случай миниатюра. За да създадат фара, дизайнерите са се вдъхновили от скулптирани от слонова кост фигури от 15. век, доближаващи се до идеята за кули от „Междузвездни войни“ или пък сякаш нарисувани от Ешер. „Много се забавлявахме с играта на думи, свързана с израза „да живееш в кула от слонова кост“, добавят дизайнерите.
Първата сцена в Александрия е една от малкото, заснети на съществуващо място – ресторант, който прилича „почти на свърталище на злодеите от поредицата за Джеймс Бонд“.

Вдъхновението за сцените в бедните квартали на града е от картината  „Градината на земните удоволствия“ на Йеронимус Бош.
Друг важен подход към изобразяването на света около героите на филма е работата с текстурата на всеки елемент. Режисьорът е искал от дизайнерите по-обемисти, по-меки текстури. Без да им споделя, че смята да заснеме част от филма в черно-бяло, той е знаел, че текстурата ще изиграе важна роля във възприемането на пространството.

„В работата си по филма се опитвахме да си представим историята, която се развива в миналото, но е с визия за бъдещето. Така се прехвърляхме от барокова архитектура към футуристични елементи, в умела игра с анахронизми, вдъхновена от стиймпънка, който смесва естетиката на 19. век с елементи на научната фантастика“, обобщават дизайнерите.