На 102 години почина модната икона и вечен тийнейджър Айрис Апфел

02 March 2024

Снимка: getty images/guiliver, instragram

„Ако искате да останете млади, трябва да мислите като млади. Любопитството и чувството за хумор ме тонизират, държат ме млада, отворена към нови хора и неща, готова за приключения. Никога не искам да бъда стара глупачка. Аз съм се самопровъзгласила за най-стария жив тийнейджър в света и възнамерявам да се запазя такава“, казва Айрис Апфел, която почина на 102-годишна възраст.

Родената на 29 август 1921 г. Айрис Барел е била винаги най-силна в това да нарушава правилата, водена от принципа на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече“.

Айрис е отраснала в Лонг Айлънд в семейството на руски емигранти. Внучка е на руски майстор шивач, а баща й бил ексцентричен декоратор. Продавал стъкла и огледала и работел с най-добрите дизайнери на Ню Йорк. Така че той въвел дъщеря си в своя кръг.

През 1947 г. Айрис се запознава с Карл Апфел и двамата веднага решават, че са създадени един за друг. Потвърждават го със сватбата си година по-късно (Айрис е облечена в розово) и със 70-годишния си щастлив брак. Буквално докато смъртта ги раздели – Карл Апфел си отиде през 2015 г., само три дни преди да навърши 101 години. Двамата с мъжа й съзнателно са се отказали да имат деца, посвещавайки се на общия си бизнес – текстилна компания. Част от проектите им са свързани с обзавеждането на Белия дом по времето на девет президенти.

Припомняме ви едни от най-интересните й цитати, а в галерията ни може да се разходите из гардероба й. Има какво да видите и какво да прочетете от тази мъдра и впечатляваща жена.

- Ако не ви е дадено да сте красива, сте длъжна сама да се направите привлекателна. Жалко е, когато красивите жени не се учат да бъдат интересни. Всичките ми хубави съученички на средна възраст се превърнаха в старомодно облечени жени, защото се задоволиха с красивите си лица и никога не развиха в себе си нещо повече.

- Може да не ти харесва да остаряваш, но каква е алтернативата? Ти си тук. Приеми го. Аз казвам да вложиш опита си в дела, за да върнеш нещо на хората.

- Никога не съм се опитвала да се вместя в някакви стандарти. Ако държиш да бъдеш всичко за всички, ти се оказваш нищо за никого. Начинът, по който се обличам, може да е „различен“ или „ексцентричен“ за някои, които чувстват нужда да лепят етикети, но това не ме интересува. Аз не се обличам, за да съм звезда, обличам се за самата себе си.

- Ако искате да останете млади, трябва да мислите като млади. Любопитството и чувството за хумор ме тонизират, държат ме млада, отворена към нови хора и неща, готова за приключения. Никога не искам да бъда стара глупачка. Аз съм се самопровъзгласила за най-стария жив тийнейджър в света и възнамерявам да се запазя такава.

- Когато се разхождам по Пето авеню през лятото, ми иде да повърна. Колкото по-грозен и дебел е един човек, толкова по-оскъдни дрехи облича. Къси панталони, джапанки, впити дънки върху огромни задници... Би трябвало да вкарват в затвора за подобно облекло.

- Стилът не е в носенето на скъпи дрехи. Можете да имате много пари и да нямате никакъв стил. Можете да бъдете облечени по последна мода, обути в обувки за десет хиляди долара, издокарани като извадени от кутия и пак да изглеждате като коледно дърво. Стилът не е това, което носите, а как го носите.

- Няма нищо лошо в бръчките. Когато си по-стар, да се опитваш да изглеждаш по-млад е глупаво и не можеш да заблудиш никого. Ако си на 75 и си направиш фейслифт, никой няма да си помисли, че си на 30.

- Парите не купуват успех. Ако сте щастливи, сте намерили любов, заобиколени сте от добри хора, правите това, което ви харесва, и връщате на другите, това е успех. Да продадете душата си за долар не си струва, не е за мен това.

- Никога не съм си позволявала да куцам с някоя неудобна обувка, защото била модерна.

- Модата е освобождаването на жената по много начини – твърди Апфел. - И това не е свързано с пари, а с въображение. Аз правя всичко с инстинкт. Ако мисля много, няма да се получи.

- Мама се обличаше и носеше много шик. Тя обичаше дрехите и направи магазинче, което впоследствие прерасна в малка верига бутици. Е, винаги имаше кой да се грижи за мен - като например баба, но от 12-годишна пазарувам дрехите си сама. Беше прекрасна тренировка.

- Имахме късмет да видим края на стария свят. Според мен не можеш да отидеш в бъдещето, ако не си дошъл от миналото.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР