В трапезарната зона на фона на розов тапет с изображения на бели жерави (Gucci) са аранжирани   трапезарни столове по проект на Джонатан Адлър, претапицирани в омбре нюанси от бледорозово до бордо, и импозантна месингова маса с ефектен вълнообразен плот на същия дизайнер. Осветително тяло в бяло и месинг завършва  wow излъчването на тази зона.

Дневната и трапезарията са частично отделени с преграда и преходът се осъществява през арковиден отвор. Преградата скрива структурна колона, която не е могло да бъде интегрирана по друг начин. Бялата ѝ лакирана повърхност е текстурирана, което подсилва елегантното присъствие на този елемент.

В дневната зона се наслагват стилове и елементи, които въпреки контраста си успяват да създадат усещане за хармония. Трудно може да се говори за акцент, но камината, облицована с мрамор Calacatta Viola, определено привлича погледа. Деликатните тонове и жилки на материала кореспондират с мекото канапе в бордо, тапицирания в бежово кадифе фотьойл, текстурирания килим със златни отблясъци, осветителното тяло с висящи парчета розов кварц.

В зоната на ниското сядане двата дивана по проект на Джонатан Адлър са претапицирани от Грег Натале с текстил в десен, кореспондиращ с идеята за цветни отблясъци върху бижута. Тук комбинацията с отново изработения по поръчка килим и картината на стената показва способността на архитекта да работи с контрасти и да не се плаши от претрупването и преувеличението.

Кухнята е отделена от общия обем с рамка отново във формата на арка. И тук откриваме красивия мрамор Calacatta Viola върху кухненския плот. Пухкавите бели табуретки от агнешка вълна добавят усещане за мекота и топлота. Осветителното тяло с винтидж излъчване и лакираните в кафяво шкафове допълват елегантността на това перфектно издържано като функционалност пространство.

Спалнята е в по-тъмни тонове и е проектирана като кутийка за бижу с месингови акценти, текстурирани повърхности, меки материи.

Банята отразява любовта на архитекта към мрамора. „Привързаността ми към този материал, със сигурност е свързана с моите италиански корени. Като дете в Австралия винаги сме живели със семейството ми в интериори с мраморни подове, а когато посетих Италия, бях поразен от количеството мрамор, използван навсякъде – от стълбищата до рамките на прозорците. За мен този материал излъчва едновременно усещане за здравина и безвремие, но и за топлина и мекота, поради естествения му произход.

Тази противоречива комбинация от сила и изтънченост е  наистина привлекателна. Има нещо толкова разкошно и впечатляващо в ярките или по-приглушени тоналности и динамичните щрихи на жилките, оформящи абстрактни пана“, споделя той.

Тук е използвал по-светла палитра плочки от Bisazza. Избрал е модел, изобразяващ верига, като закачливо намигане към професията на собствениците.

„Иска ми се да вярвам, че ако самата Алексис, героинята на моето детство, дойде в този апартамент на гости, ще се почувства като у дома си“, обобщава архитектът.