И без да го е казала директно, се чувства, че Нели притежава спортен хъс. Дори в паузите, които прави, усещаш целеустремеността ù да формулира мисълта си по най-добрия начин, защото не обича да разсейва смисли и ценности. Когато казва, че не думите, а делата са важни, разбираш, че това е същността ù и тази същност излъчва много позитивна енергия.

Нели Ангелова ми даде едно от най-хубавите определения за dolce vita. Използва и неочакван образ за сравнение – „Моята dolce vita е персоналното удовлетворение от инвестираните часове в дадена дейност и релаксирането по качествен начин, двете неща, преплетени като конците на мартеницата“.

Повече от 30 години Нели е част от семейството на „Нестле“ на различни оперативни и лидерски позиции, като поснастоящем ръководи маркетинговите и корпоративни комуникации на компанията за България и други още осем държави. Ръководи успешно екип в световно доказаната мултикултурна компания – едновременно стара и модерна, стъпила у нас през 1994-та, когато купува ШЗИ София, наследник на фабриката с прекрасното име „Щастие“, която Стефан Тодоров създава още през 1939 година. Нямам съмнение, че работата за тази компания носи щастие за Нели – и заради обърнатата към доброто устойчиво бъдеще философия на компанията, и заради чувството за една добре използвана възможност в миналото, която е съхранила, развила и продължава да развива налични навремето дадености. Разбирам, че последното е много важно за Нели, когато ѝ задавам въпроса:

Има ли нещо, което искаш да преживееш пак?, а тя ми отговаря:   

Две неща. Едното са детските ми лета при моите баба и дядо. Липсва ми тази простота, пълнота и моралност, които тяхната двойка е имала тогава. Баба ми беше най-обикновена селска жена, поставила семейството и трудолюбието в центъра на живота си, невероятна готвачка – с няколко базисни продукта, произведени от нея, тя приготвяше май най-вкусната храна, която съм опитвала. И второто нещо – много бих искала да преживея отново онези години за българския бизнес в началото на 90-те. Като си помисля какви възможности имаше тогава… Гордея се, че бях част от тях, но ми е тъжно колко малко българи успяха да се възползват и как българската икономика не успя да вземе всичко от тези години. Явно не сме осъзнавали какъв шанс сме имали. И хора, и ценности, и мотивации се пръснаха.

Намеси детството и пръсването на ценностите… Ти обаче ги носиш в себе си през годините, съхранила си ги по някакъв начин.   

Сегашният ми образ на 48-годишна жена не се различава много от 8-годишната Нели. Харесвам и не харесвам еднакви неща, разбира се на много поосъзнато ниво. Както тогава не съм харесвала грозното във всичките му форми – думи и постъпки, така и сега правя където и каквото мога, за да му се противопоставя. Възпитавана съм в трудолюбие. Центърът на вселената да е домът и семейството. Всичко това го нося и днес. И се опитвам да правя добро на тези, които стартират – деца, млади хора, да имат шанса да им се подаде ръка.

Изключително важната инициатива „Нестле за Живей активно“ ме подсеща да те попитам кой е твоят стимулант за активност?  

Активният начин на живот има и физическо, и емоционално, и психическо изражение. То не е просто 10 000 крачки дневно. Въпросът е да не се залежаваме и във физически, и в психически смисъл. Да не изпускаме живота от ръцете си. Моят стимулант са добрите примери – вземете спортистите и техния спортен хъс, да искаш да изпревариш и да надминеш другия, да покажеш по-доброто, дори да надскочиш себе си, но и да вдъхновяваш.

Обичаш да пътуваш. Какво търсиш с пътуванията?

Пътуването е начин, по който си почивам и моят персонален софтуер се ъпдейтва с нови усещания и възприятия. Особено детайлно организирам кулинарната част. Харесвам дестинации, които съвпадат с моя вкус за храна. Почитател съм на латинската култура – и в исторически, и в културен, и в гурме аспект. В последните няколко години преоткривам англосаксонската. Там има различен почерк, който също ми харесва. Често се връщам в Рио де Жанейро, където живее най-близката ми приятелка от детинство. Тя е класически музикант. Така освен че се качвам традиционно на Корковадо и ходя на плаж, посещавам и класически концерти, което ми дава друга перспектива към това място.

Кое е онова нещо, което харесваш, но осъзнаваш, че не е в твоя стил?  

Дипломатичността например. Това, което ме притеснява с дипломатичността е, че отсрещната страна трябва да е на твоето ниво, за да я разбере. Иначе не се получава качествен диалог. А аз съм човек на делата. На екшъна. Моят естествен отговор е Да или Не. От моя гледна точка е ефективен. Работя с много хора, те са различни. Някои вероятно имат нужда от не толкова директен изказ. Уважавам различните. То е част от мултикултурния модел на „Нестле“. Така че старая се да добавя щипка, май доста щипки дипломатичност – в делата си и в изказа си.

Как определяш стила си?

Ако става въпрос за поведение и мироглед, то мога само да цитирам репликата на Тодор Колев от „Опасен чар“:  „Строг, но справедлив“.

А ако погледнем стила ти през твоя гардероб?  

Пандемията беше епохален преломен момент в лайфстайла. Аз също си дадох сметка с колко по-малко неща мога. Продължих естествената си практика 2 или 4 пъти в годината да дарявам мои дрехи. Вече гледам на дрехите през призмата на темата за устойчивостта. Поддържам значително по-малък гардероб и много по-осъзнато купувам нови неща. Много внимание обръщам на материалите – да са естествени и подлежащи на рециклиране. Въздържам се от трупане на дрехи и пазаруване, задоволяващо мимолетни емоционални и трудни за дефиниране нужди.  

Какво учиш от сина си?

Темата за устойчивото дойде от сина ми. Сега е в осми клас. Беше във втори или трети, когато в училище започнаха да учат за опазване на природата. Той беше инициаторът вкъщи да събираме отпадъците разделно. Вече 5-6 години го правим. И другото нещо, което съм научила от него – когато е възможно, в рамките на градски условия да не използвам автомобил. Така често използвам метрото, макар че автомобилът ми е хибрид, и давам моя малък принос към екологията. Ние коментираме колко са богати швейцарците. Нека пък видим какво правят на тема устойчивост, как всички са единни в действията си да сортират отпадъците си, не в декларациите си. Когато мерим с аршина на благоденствието, нека мерим и с аршина на усилията, които са положени и се полагат за това благоденствие.

Със засаждането на 10 000 дръвчета през 2022-ра „Нестле“ постави началото на кампанията „Залесяваме активно“. Преди това беше ли засаждала дърво?   

Половината време живеем в къща до София с градина с овощни дървета и зеленчуци. Партньорът ми повече градинарства, аз съм концептуалистът – участвам в разговорите, в купуването на фиданки и семена и когато имаме завидно свръхпроизводство – в пласирането към приятели. Имаме отношение към храната в частта на нейния произход. Пазарувам от избрани места и подкрепям малките местни производители.  

На всички участнички в проекта „Силата да вдъхновяваш“ задаваме въпроса откъде черпят тази сила…  

Пътят е труден, изисква много качества, най-важното е да не се предаваш – никой не ти гарантира дали и кога ще стане нещо. Силата ми идва, като се обърна назад и видя постигнатото и хората, които са участвали в процеса – някои са станали самостоятелни лидери, решили са собствени житейски казуси. Пак ще кажа „дела трябват“, делата ни правят „по-“ – по-умни, по-опитни, по-изградени. Когато рационалното постижение е съчетано с емоция – ти си пълен, чувстваш се завършени и ти е нужна само малка почивка, за да продължиш напред.