Отговорът на въпроса къде живеят архитектите и дизайнерите винаги ще ни вълнува, защото на тях поверяваме средата, в която ние живеем. Апартаментът на архитекта Юлиян Пиперов, неговата съпруга Димитрина Пиперов, която е художник и дизайнер, и двете им деца не просто очарова светското ни любопитство и естетическото ни чувство, но и дава интересни решения и идеи за това, с което архитектурата и дизайнът могат да доизградят щастието в един дом.

Заглавието на бестселъра на Джером К. Джером, което реших да използвам за заглавие на тази история, само с малка корекция на цифрата – защото тук героите са четирима, а не трима, както е в оригинала, е чудесен образ на желанието на собствениците на този дом той да е лодката, с която да плават по водите на времето. Дори уточнението „без да броим кучето“ пасва идеално, защото тук живее и Лео – кръстоска между канадски вълк и лабрадор.

Още първото усещане при влизането в апартамента е за много светлина и лекота, за пространство, пораждащо разнообразие от сюжети, естетски интерпретиращо актуалния тренд за миксиране на класическо и съвременно, аристократично спокойно и улегнало, от една страна, и с деликатна предизвикателност, от друга, която внася характерна виталност,  артистизъм и младежка свежест, много лично пространство – създадено до най-малкия детайл с мисълта да откликва на ежедневието, темперамента и лайфстайла на четиримата си обитатели.                        

Можем ли да приемем, че този дом е вид манифест на сегашния етап от развитието на архитектурното студио на Юлиян Пиперов – Studio Piperov, и на начина, по който той подхожда към интериора? Със сигурност, да. На всички нива. Манифест е и на работата на тандема, който са със съпругата му Димитрина, чийто поглед на художник внася повече свобода и дързост в избора на цветове и форми и така прекрасно уравновесява по-хладния чист архитектурен подход.           

Още в пресичането на пътищата им сякаш пак се намесва архитектурата. Събира ги жилищна сграда. Димитрина живее на първия етаж, Юлиян е новият наемател от четвърти етаж. Преди две години, вече с две деца, решават, че е време да имат собствен дом. Фокусират търсенето си в центъра на София, където и двамата са отраснали. Димитрина попада на старинната сграда, паметник на културата, богато орнаментирана и прецизно реновирана.

Влюбват се от пръв поглед в апартамента, който някога е бил хостел и се нуждаел от огромна реконструкция. „Бяхме запленени от високите 3.25 м тавани, от арковидния прозорец, от еркера.“ Да, на кръстовище е, да, минават трамваи, а шумът от тях дори и да носи някакви градски сантименти, е далеч от комфорта на ежедневието. „Това не можеше да ни откаже. Решихме, че ще изолираме шума със специални стъклопакети, а с рекуператор ще избегнем нуждата от отварянето на прозорците и в същото време ще имаме пречистен въздух в апартамента.“    

Около две години отнема узаконяването на разрешителните за някои промени,   реконструкцията, изграждането на системата за подово отопление (термопомпата е поставена от страната към вътрешния двор, Юлиян се отказва от разрешението да постави климатици на фасадата), изработването на елементите по проект, избирането на мебелите и аксесоарите и довършителните работи по интериора.

„Все още вторият ми шкаф за обувки, който ще е в сервизното помещение, не е готов“, отбелязва през смях Димитрина, а нещо в погледа ѝ ми казва колко важно и неотменно е това.

През двугодишния период двамата с Юлиян още повече опознават и напасват собствените си вкусове и темпераменти. Това са две години, изпълнени и с „дните на размисъл“, които следват честата първоначално скептична реакция на архитекта към предложенията на художничката, за да стигне всеки път накрая до извода, че всъщност идеята ѝ е много добра.

По този начин е създаден интериорът – като диалог между Юлиян и Димитрина, между архитектурното и артистичното мислене.

Архитектът моделира пространството така, че да се оформи просторна, обтекаема зона, включваща антрето, кухнята и дневната, и две контрастни на нея зони с колоритни „избухвания“ – спалнята и детската стая. При реконструкцията и функционалната трансформация са оформени две бани, едната – прилежаща към спалнята.

Апартаментът е около 100 кв. м, което предполага максимално оползотворяване на площта и възможностите за създаване на места за съхранение. Използвани са естествени материали – термолющен гранит за настилката на входната част, трислоен омаслен паркет за целия апартамент, мрамор за плотовете в кухнята. „Търсим натуралното излъчване. При напасването на мраморните фаши разминаванията в шарките не ни притесняват, защото те внасят естественост. Избрахме плочки за баните точно от тази серия на Marazzi заради нарочните несъвършенства, които пораждат топлото усещане за уникалност и ръчна изработка.“

За да се създаде обобщено пространство, което в зависимост от динамиката на деня може да се фрагментира, антрето, кухнята и дневната са отделени с плъзгащи се стъклени врати с механизъм за забавено затваряне предвид двете малки деца.

„Едновременно прозрачна, но осигуряваща изолираност, плъзгащата се врата между кухнята и хола например позволява, докато момчетата гледат филмчета в хола, ние да се отделим в кухнята и спокойно да изпием по чаша вино или да си поговорим за това как е минал денят, докато приготвяме вечерята. В същото време тези врати са графичният лайтмотив в интериора, те са като модерни декоративни пана.“

Причината Юлиян и Димитрина да предпочетат домът им да е в стара сграда е историята – безценното нещо, с което са облагодетелствани подобни пространства. Възможността да насложиш различни времеви пластове винаги обогатява естетически и емоционално интериора. Тук виждаме микса на автентичните дадености, характерни за епохата на сградата, с модерни дизайнерски и функционални решения. Старинният шкаф в кухнята – „сърцето на дома“, както го наричат собствениците, е находка от парижки антиквариат и акцент с изключително силно присъствие, правещ връзката с миналото.

Двата аплика над него във формата на балони рязко контрастират на изтънчената сериозност на седефените интарзии по шкафа и зареждат зоната с лекота и самоирония. (Защо не!, довършва разказа за прекрасната си идея Димитрина.) Равностойно отнасящи се и към миналото, и към модерността са любимите и на двамата мебели с ратанови плетки, горещ тренд, но с безспорно таймлес звучене – виждаме ги в трапезарията и в антрето.    

Още от 2017 година, когато холандският бранд Moooi представя кръглия килим Amsterdam от серията Urban Mandalas на Нийл Петерсон, Димитрина мечтае един ден той да бъде част от дома ѝ. Облата форма на трапезарния кът, зададена от еркера, веднага определя мястото му. Килимът се оказва едно от първите неща, купени за интериора, и отправна точка за други решения в дневната – най-вече за трапезарната маса по проект на Юлиян.  

Има два особено красиви разказа около създаването на този дом, които могат да се прочетат и като метафори. Единият разказ е свързан със светлината и с това как изборът на осветлението комбинира предпочитанията и откритията и на двамата.

Лампата Soliscape нa Delta Light по дизайн на UNStudio в кухнята – категорична, подчертано архитектурна форма с включени шумоизолиращи панели в конструкцията, е любима на Юлиян, докато двете текстилни лампи в спалнята и детската – Calypso на Contardi в ар деко стил, с десени, вдъхновени от Южна Африка, и лампата в дневната – Vertigo на Petite Friture – ефирна и графична, са избрани от Димитрина. Другият разказ е свързан с това, че новата родителска спалня е много малка и макар че визуално е разширена с огледалните врати на гардероба, се наложило матракът от предишния им апартамент да бъде скъсен.

„Двойките обикновено с годините спят във все по-широки легла, а ние се доближаваме един до друг“, коментират полушеговито двамата. Но не е ли точно това смисълът на архитектурата, на дизайна и на истинския дом – да доближава и свързва хората?