"Извинявайте, че пиша толкова рано“, с тези думи започваше съобщението на Лилия Харалампиева, което беше причината телефонът ми да издрънчи в лятното утро. „Явно още някой е имал безсънна нощ“, помислих си. Бях се събудила много преди изгрева с идеята за извънредна дигитална корица на EVA, с която списанието да изрази позицията си относно насилието върху жени и отстъплението на институциите. Обмислях кой артист да поканя за автор на корицата. И тогава вайбър издрънча. Не се познавахме с авторката на съобщението, но се зачетох.

Не можех да повярвам – тя беше изцяло в моята тема, беше описала моите собствени вълнения и мисли за насилието и ми предлагаше да видя нейната серия изображения Broken by Justice. Още в първия миг, в който ги видях, знаех, че са точно това, което търся – извънредната дигитална корица. Какво беше това съвпадение? Woman Power?   

Лилия от 6-годишна живее в Милано. Завършва European Institute of Design. Като креативен директор, шоу дизайнер и бранд стратег е работила върху визията на концерти на Aл Бано, Дзукеро, Джованоти, за събития на иконични брандове като Heineken, Technogym и Ferrari, за бляскави спектакли като този на Cirque du Soleil. Истински вулкан от идеи е. Мислите и творческите ѝ фантазии съчетават музика, литература, кино, фотография, мода, дизайн.

Тъй като насилието, макар че темата има своите пикове и спадове като обществен резонанс, продължава да наранява и опустошава нови и нови души, Лилия замисля да развие проект, посветен на темата за насилието, а ние заставаме зад това.

Лилия Харалампиева

Да, бях на 6 години, когато семейството ми се премести в Милано. Живях там почти 30 години и се прибрах, защото мъжът ми, италианец от Торино, живее тук и държи да живее тук, тоест заради него. Животът е наистина странен.
Прекрачвала съм много пъти собствените си граници, от „любов“, за да разбера накрая, че това не е никаква любов, а липса на любов към себе си най-вече. Да направиш нещо за другия, прекрачвайки собствените си вътрешни граници, води само до разочарование. Често го правим от страх другият да не ни напусне, но точно това е моментът, в който може да се види кой наистина ни обича и уважава и кой не. Границите са жизненоважни за здравословните връзки – с другите, и със себе си.

Причината да се запознаем беше твоят проект Broken by Justice, в него аз видях каузата, в която се припознава списание EVA. Как се роди този проект?

Направих серията инстинктивно, без да премислям. След като разбрах за нарязаното с макетен нож момиче, се опитах да си представя какво трябва да им е – на нея и на семейството, беше много болезнено.

Помислих си как биха се справили с това страдание. Защото не само насилието пречупва душата на човек. Тя рухва и от липсата на правосъдие, защита и справедливост от страна на институциите. Създава се чувство за анархия и безсилие, което съкрушава. Но пък това е и моментът, в който хората се обединяват, издигат своя глас и изразяват хубавите и светли страни на човешката природа. Серията, която създадох, беше моят начин да изразя вътрешното си усещане и гледна точка.

Защо реши да избереш именно изкуствен интелект, за да създадеш визиите и да внушиш позиция и послания?

В този случай го направих с изкуствен интелект, защото беше най-бързият начин да създам визията, която ми беше в главата. За да направя същото нещо по традиционните начини, щях да имам нужда от много часове работа, обработка и може би бюджет.

В мен живеят две души: едната е много класическа, консервативна, аналогова и може би романтична, а другата е запалена по иновации, технологии и креативни предизвикателства. Те се съчетават в работата ми в много добър баланс. В началото мразех идеята за AI, направо ме плашеше и ми се виждаше много апокалиптична и неетична. Но реших да я изуча и да я пробвам в сферата на креативното съдържание. Бях в шок: тя тегли чертата на миналото и в доброто, и в злото.

Казах си: ако не може да спреш вълната, по-добре се научи да я сърфираш.

Част от това сърфиране е и Bepart – the Public Imagination Movement…

Да, през 2014 година с двама съдружници почти случайно създадохме Bepart – the Public Imagination Movement, първата социална медия, която изпъл-ва градовете с креативни дигитални съдържания в augmented reality (обогатена реалност, комбинираща данни от реалния свят с компютърно генерирани данни), създадени от потребителите. Спечелихме много награди и финансирания и няколко години обикалях Европа, говорейки за това, че новите технологии позволяват нови начини да се съотнасяме към реалността и обществото и да създаваме стойностни съдържания, а често не използваме и 30% от тези възможности.

Визията, която използвахме за дигитална корица, е само част от замисъла ти. Как би искала да видиш развит този проект и какво би искала да постигне той?

Това, което започнах, ме подтикна да задълбоча темата за насилието, която е обща за цялото човечество. Дали осъзнато или не, всички ние извършваме или получаваме ежедневно различни форми на насилие – физическо, психологическо, вербално.

Насилието се ражда от много фактори, за които всички ние трябва да помислим и да поемем отговорност. Корените понякога са във възпитанието, в липсата на любов и грижа, в липсата на разбиране, на добра комуникация, на признание. Това, което искам да лансирам, е проект около темата за насилието, дискутирана през различни гледни точки: професионални, артистични, човешки.

Затова и сега с подкрепата на EVA започваме серия интервюта за насилието и възможните решения. Идеята е да разберем и опознаем проблема, да го разпознаем в себе си и да променим нещо, даже
мъничко, което би довело до по-добър живот.

Желанието ми е проектът да се развие и в градска среда под формата на изложби, срещи, дискусии – поводи за размисли в обществото.   

И в тази връзка следва въпросът ми – може ли изкуството, в която и да е своя форма, да промени или да спаси света?

Изкуството може да ни покаже неща, които иначе не виждаме, може да ни раздвижи, може да ни събуди. Една здравословна среда винаги подкрепя изкуството и създава стабилни взаимоотношения между държава, артисти, проекти, бизнес, публика, така че да се генерира все повече стойност за всички. Израснала съм в Милано, който живее върху този принцип, и мога да уверя, че възможностите са безкрайни.

Имаш ли обяснение коя е причината в 21. век темата за насилието над жени да е толкова чудовищно актуална, защо цивилизацията още не е надраснала този ужасяващ проблем?  

Насилието си е насилие и както мъж може да го извърши, така и жена. Разликата във физическата сила може би прави насилието от страна на мъжете по-опасно, но проблемът е в обществото и в човека като цяло. В крайна сметка мъжете са родени и отгледани от жени и е важно да погледнем в детството и семейството за корените на насилието. Често ми се смеят или казват, че преувеличавам, като не позволявам на петгодишния си син да играе с играчки-пистолет. Обясних му, че оръжията нараняват и убиват хората, че даже оръжието играчка е символ на тази жестокост и унищожение, и той сам реши, че не ги иска вече. Откакто имам дете, започнах да разбирам защо живеем в такъв свят: детските играчки, средата, филмчетата… всичко е с една добра доза насилие. Ние ги храним с това ежедневно и после очакваме нещо различно. Живеем в нормализация на насилието и това е неприемливо, изисква промяна.

Работата ти като арт директор и бранд стратег е свързана със създаване на идентичности. Ти самата как създаваш и отстояваш своята собствена идентичност във време, в което всички ставаме подвластни на клишета?

Мисля, че се занимавам с идентичност, защото цял живот съм търсила своята и знам какъв силен момент е като се свържеш със себе си и спреш да се мъчиш да си някой друг. Вече съм наясно с аспектите на моята същност, но като цяло съм малко Дейвид Боуи в това отношение: обичам да играя със самоличностите по креативен начин. Вярвам в прераждането и не се идентифицирам на 100% с една-единствена самоличност.

От малка виждам хората като актьори на сцена, забравили за своята пиеса.

Бих препоръчала невероятната книга The Soul’s Code на Джеймс Хилман. Той описва живота като снимка, която сме си избрали и откриваме лека-полека (като онези карти, които се разкриват, докато трием повърхността им с монета) и ни кани да се отпуснем и да заобичаме „героя си“, който няма сили, докато не е разпознат. (Точно както в бранд идентичността).

Работила си върху визията на концерти на Aл Бано, Дзукеро, Джованоти, за събития на иконични брандове като Heineken, Technogym и Ferrari, за бляскави спектакли като този на Cirque du Soleil. Кои моменти, истории и срещи по този път са оставили най-ярки следи в теб?

12 години работих в шоу бизнеса като автор, креативен директор, режисьор и шоу дизайнер и имах късмета веднага след завършването на European Institute of Design да вляза в средата на хора, които правят най-големите събития в Италия. Живях като в лунапарк, докато не се роди синът ми и не се преместих тук (уж за малко). За съжаление, тук няма същата среда и събития, а и с малко дете онзи живот би бил невъзможен. Имах наистина изключителни години. Освен тези, които спомена, работата ме е срещала с извънредни хора като Бил Клинтън, Джон Малкович, Брад Пит, невероятни режисьори, продуценти и саунд дизайнери, хореографи и актьори, балерини и акробати. Това беше моят свят. Създавахме съдържания и спектакли и можах да видя всичките плюсове или проблеми на добър или недобър брандинг. Като спрях с тази работа и трябваше да преизмисля живота си, реших да се съсредоточа върху най-важното – бранд стратегията, от която зависи абсолютно всичко.

Продължавам и с моята страст: да разказвам за хора чрез фотография и видеомейкинг.

Разкажи ми за „Бялата серия“. Откъде дойде този образ и каква история носи със себе си?

„Бялата сериа“ е проект, който замислям като преход от дигитално към реално. Правя експеримент със създаването на определена визия и я предавам на моята приятелка Силвия Персика, невероятна мейкъп артист, работила дълги години за киното и театъра, създател и ръководител на академията Makeup Art Pro – международна академия за грим в Италия. Визиите, които създавам, ще станат основа за упражнение на нейните студенти. Както личи от серията, обичам да работя, съчетавайки класически живописен стил, мода и модерни елементи.

Подобен проект е “Kiss” и серията “Saints”. Вдъхновена от класическата иконография на светците, тази серия е модерна интерпретация на екстазната връз-ка с висшите сили, от която имаме толкова нужда в наше време. Нарекох стила Hip Hop Renaissance.