Само няколко месеца след като обявиха връзката си (и около година след реалното ù начало), Антоанет Пепе и Иво Карамански-син вече имат първия си общ дом. И колко е хубаво, че този „дом“ е всъщност каравана! Каравана на къмпинг „Градина“, на брега на морето. Главен дизайнер на интериора – ориенталски и морски едновременно – е Нели Атанасова, майката на Иво, бивша гимнастичка от националния ни отбор по художествена гимнастика и телевизионна водеща на едно от популярните предавания преди години – „Огледала“. „Благодарение на нея нашата каравана е най-уютната“ – казва Антоанет.

Точно преди 10 години – през 2012 г. – след като завършва „Комуникации и Медии“ в Loughborough University в Англия,  Антоанета Пепелджийска поставя началото на своя блог за лайфстайл, мода и здравословен живот „Letters To Antoinette“ и постепенно се превръща в един от най-успешните блогъри у нас. Пет години по-късно стартира – вече с псевдонима Антоанет Пепе – свой YouTube канал, който е продължение на блога ѝ. Бързо става eдин от най-популярните родни инфлуенсъри, а ако трябва да сме съвсем точни – и един от първите. Със сигурност е сред първите, които подписват договор за цяла кампания и се издържат изцяло с работата си като инфлуенсър. Днес Инстаграм профилът ѝ има 178 хиляди последователи, а YouTube каналът ѝ – 148 хиляди абонати, което си е доста сериозна аудитория.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Antoinette Pepe (@antoinettepepe)

Освен че работи в режим 24/7, както повечето свои колеги от този сравнително нов бизнес, Антоанет се грижи и за трите си деца – дъщерите си София и Сиена от брака ѝ (първи и единствен до този момент) с датчанина Филип и за сина си Матиас (2 г. и 8 м.) от връзката ѝ с българина Филип Стоянов, с когото се разделят около година след раждането на детето им.

Макар да е само на 26 години (със 7 години e по-млад от Антоанет), Иво Карамански-син е преминал през немалко житейски турбуленции. Син на сочения за един от първите босове на подземния свят у нас през 90-те Иво Карамански, той е едва на една година, когато убиват баща му и няма съзнателен спомен за него. Има три сестри от първия брак на Карамански и още една от настоящия брак на майка си с актьора Александър Сано.

Като тийнейджър е една от големите надежди на българския тенис на корт – национален шампион при момчетата до 12 г. и номер 1 в ранглистата при 14-годишните. Живял е в САЩ и Холандия, учил е музика и музикално продуцентство и, за да се издържа, е работил всякакви неща – от тенис инструктор до мияч на чинии и гот-вач. Музиката е и голямата му страст, като съвсем наскоро Иво основа и свой собствен лейбъл ‘Bloom’ за създаване и продуциране на музика.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by Antoinette Pepe (@antoinettepepe)

През 2020 г. животът му се преобръща, след като претърпява тежка автомобилна катастрофа, в която губи лявата си ръка. В момента е с бионична протеза, която почти замества функциите на истинската ръка.

С Антоанет и Иво си говорим за много неща, но основно за две – любов и катастрофи. Впрочем заглавието на материала е буквално взаимствано от това на едноименния филм от 2007 г. с участието на Орландо Блум и Британи Мърфи, но какво да се прави – понякога най-доброто заглавие вече е измислено.


От колко време всъщност сте заедно?
Антоанет: От година. Преди това бяхме в една компания.
Иво: Ние се познаваме много отдавна – от 10–11 години.
Антоанет: Всъщност са 7–8. Но да, познаваме се от доста време, бяхме си приятели. Когато се запознахме, аз тъкмо бях напуснала работа – занимавах се с европейски проекти. В един момент обаче си казах: Един път се живее! Напуснах спонтанно, направих си блог и си намерих работа като хостеса в популярно софийско заведение на мои приятели, като им помагах и с маркетинга. Иво беше приятел на един от собствениците, който също е бил тенисист, и така се запознахме и си допаднахме.  
Иво: Още тогава си я харесах…
Атоанет: И аз него – като приятел. Тогава разликата във възрастта ни се усещаше. Към днешна дата не е така. Години по-късно, когато се срещнахме, видях един зрял мъж и го преоткрих.
Иво: Да, не се бяхме виждали няколко години, през които всеки от нас беше преминал през различни лични катарзиси.  Явно така е трябвало да стане, за да дойде и нашето време.
Антоанет: За мен като майка на три деца  беше трудно да повярвам, че ще имаме сериозна връзка. Все пак всеки беше на различен етап в живота си.
Иво: Много хора не вярваха, не само ти. Не съм го мислел чак толкова. Аз се доверявам абсолютно на инстинкта си и на първичната емоция. За мен това е най-истинското нещо. Първата мисъл, първата емоция са най-правилните.

Беше ли по-трудно да влезете в любовна връзка, след като толкова време сте се познавали като приятели?
Иво: Случи се естествено. Бяхме се променили, израснали, натрупали някакъв опит. Беше като… ново запознанство.

Какво бяхте преживели през това време, през което не се бяхте виждали?
Антоанет: Преживях своите разочарования в личен план и в същото време имах най-голямото богатство – три прекрасни деца.  А той вече бе претърпял катастрофата и бе без едната си ръка. Аз лично разбрах от медиите за инцидента, но ми беше трудно да повярвам, че е истина. Когато го срещнах обаче, видях, че е с превръзка. Прегърнах го и му се извиних, че не съм му се обадила, но аз наистина си мислех, че това е поредният плод на жълтата преса. Иво ми каза, че именно заради инцидента се е прибрал от Холандия и остава да живее в България. При други обстоятелства може би никога нямаше да се срещнем.

От какво се спасихте един друг?
Антоанет: Спасяваме се. Всеки ден.
Иво: Аз дълго време не вярвах, че между нас наистина може да се получи нещо. Чудех се: „Какво става сега? Тя дали наистина ме харесва?“. Защото преди осем години, когато се запознахме, аз, както ти казах, много си я харесвах и ѝ го показах, но тя беше „какичка“ и…
Антоанет: Давам си сметка, че още тогава всички бяхме впечатлени от Иво, защото той беше много мъдър и зрял за възрастта си. Пък и… с тези очи! Между другото, той инициира заснемането на първия ми клип в YouTube, намери оператор и организира снимки, а беше само на 17. Но на въпроса за спасяването – и двамата си носим багажа от миналото, и двамата си имаме травми, с които трябва да се борим ежедневно и които понякога рефлектират в отношенията ни. Няма как да влезеш в едни нови отношения, без да пренесеш част от товара си. Обикновено тези неща се проявяват в най-глупавите битови ситуации, в които реагираш остро за нещо, ядосваш се и чак по-късно си даваш сметка, че ти всъщност не се караш с този човек, който е пред теб сега, а с някой от миналото ти, с някой призрак. Просто този момент или тази ситуация са те върнали някъде там. Същото е и при него. Може би има ситуации, които ще му напомнят за катастрофата, ще му напомнят, че той визуално е по-различен от преди. Трябват години, за да свикнеш с нещо подобно.  Много му се възхищавам! Не знам как се съхрани, как остана цял, след всичко, което преживя. Това е огромна сила. За мен той е стар дух, стара душа. Носи някаква мъдрост, която не е просто от опит. Така че да, спасяваме се ежедневно и си минаваме през нашите катаклизми, няма как. С годините осъзнах колко е важно да се говори за това, защото особено сега, в дигиталния свят, моя, този на инфлуенсърите, всички са много красиви, щастливи, страхотно облечени, но всъщност всички си минават през своите трудности.