Създава се група в платформата WhatsApp, наречена Belgium–Brazil–Boyana. Там в продължение на две години, докато бъде завършен интериорът на бъдещия дом, се споделят снимки и вдъхновения, разкази и емоции, посещения на световни галерии и чисто човешки преживявания. Емоционалното и рационалното си дават среща на езика на космополитното усещане за света.

Ясно е, че тази комуникация не минава без напреженията, свързани с претворяването на идеите и мечтите в реалност-
та, но това е много позитивен контакт, чийто резултат виждаме в завършения дом. Дом, съчетал последните актуални интериорни тенденции с носталгични привнасяния, с богатството на недотам познатото за българското светоусещане миксиране на ултрамодерно и винтидж, както и с интерпретацията на пътешествията по света – реални и виртуални.

Тук са вплетени и емоции, предизвикани от споделеното в албуми, книги и социални платформи на водещи знаменитости – инфлуенсъри в света на модата и дизайна. Домът сякаш разказва за всичко преживяно по време на оформлението му.

Архитектът Красимир Павлов (pavlovarchitects.com) и неговото студио, чийто модерен подход създава този интериор, се утвърждават на сцената на българския дизайн със смелост и авангардност на мисленето. Проектите им са извън клишетата на традиционните интериорни схеми, като те не само правят удобна за обитаване среда, но и не търсят преднамерено т.нар. „кодове на лукса“. Луксът присъства, разбира се, доколкото техните клиенти го изискват, но той е преработен в дискретен съвременен дизайн, който не много архитектурни студиа у нас владеят. Затова при тях виждаме съчетанието на световни тенденции, сякаш представени „небрежно“, само за познавачи, един „тих“ разказ за възможността да се чувстваш в дома си така, сякаш живееш в някоя европейска столица.

Като редактор бих се изкушила да поискам и да цитирам постовете в групата на WhatsApp, наречена Belgium–Brazil–Boyana, защото това ще представи най-добре търсенията и осъществените възможности, но нека все пак да спазваме дискретността на най-личните емоции, свързани с дома.

Разказът на архитекта Красимир Павлов обаче е не по-малко  интересен, вълнуващ и вдъхновяващ:  

„За мен този проект беше различен от другите, защото усетихме приятелска връзка още в самото начало. Тръгнахме сякаш с предварително изградено доверие в разбиранията какво трябва да се случи. Даденостите бяха много модерна сграда, изцяло изградена от бетон, която повежда към интересен сюжет на интериора, предимно в минималистичен стил.

Но собствениците бяха изкушени от еклектичните жилища на техни приятели в Милано, Париж и Лондон с винтидж мебели, килими в баните и старинни осветления. Докато се правеше интериорът, те живееха в центъра на София, в стар апартамент с високи тавани. Харесваше им това усещане, искаха да го внесат и тук, но тази сграда не поддаваше към нищо класическо, защото е много модерна. И тогава започнахме да разговаряме за къщите на арх. Марсио Коган, бразилски гуру на съвременната архитектура.

Той не е интерпретатор на традиционния минимализъм, при неговите проекти има модерна архитектура, но интериорът е разработен миксирано – с много mid century и винтидж неща, и с много дърво. На собствениците им допадна този контраст – между бетон и дърво. Оттам тръгнахме – с настилката от потъмнен орехов паркет в комбинация с бетона, който извадихме на показ където можем.

Прозорците са големи витрини, които гледат към огромна градинска площ с хубави секвои. Гледката е много приятна и оттам естествено тръгна идеята да направим връзката „вън-вътре“, като използваме интуитивно дървото в интериора. Впоследствие започнахме едно по едно да сглобяваме различните елементи вътре, което като цяло е прийом на архитекти и декоратори, които познават изкусно материята.    

Обикновено се прави крайна селекция на мебелите, за да могат те да си акомпанират добре. В този случай не беше така. В тази „бразилска рамка“ тръгнахме да търсим мебели на класическите иконични дизайни от утвърдените скандинавски светила. Харесахме столовете от палисандрово дърво на Нийлс Ото Молер, креслата на Кристиан Ведел, в съчетание с табуретките. А това естествено доведе до библиотеката на Кай Кристиансен.

Собствениците я харесаха и тръгнахме да търсим подходящата композиция от нея. Получи се много хубав микс между иконичен дизайн и модерната нова вълна скандинавски дизайн.

Като цяло знаехме, че искаме да комбинираме тези две съвременни тенденции – новата линия скандинавски дизайн и класиката. И тогава нещата сякаш изведнъж тръгнаха много леко и без напрежение. Не беше нужно да знаем всичко предварително, а започнахме да набавяме елементите парче по парче. Другото, което се утвърди като концепция, беше декоративното осветление да бъде винтидж.

След обсъждане това възникна като идея от известната световна инфлуенсърка Атина Калдерон. Гледахме онлайн как подрежда нюйоркския си дом, а впоследствие тя издаде и книга за това.

Той е в класическата за Ню Йорк downtown естетика, но ние взехме усещането за непреходност с използването на материала месинг в лампите и смесителите за кухнята и банята. Както и с осветителните тела със стъкло Мурано. Аплиците в интериора много хубаво допълниха, а същевременно влязоха и в контрапункт с модерното пространство. Първо харесахме аплиците за баните, а после – за спалнята и за кухнята.

Най-много се чудихме за полилея над трапезарната маса. Аз много държах на този обект на Stilnovo, бях го видял в  много естетски частен клуб в Хамбург, в едно разкошно фоайе с кожени дивани. Там „звездата“ беше именно полилеят Sputnik. Много исках да го сложа тук. Не зная дали при собствениците беше любов от пръв поглед, но във времето мисля, че го харесаха.

Дълго търсехме и мрамора, точно този бял мрамор, който кореспондира добре с бетона, но важното беше да открием „шарката“, която говори и има точната емоция в нея.  

Вдъхновени от „уаби“ естетиката, залагахме на бялото, но не онова – искрящото и заслепяващо бяло, а off white, леко пречупеното бяло, което създава спокойно усещане за мекота и уют.

Като цяло решихме, че материалите, които ще използваме, ще са в натуралните им цветове: дамаската на дивана в хола да е в цвят натурална вълна, белият килим също не беше тониран, той е в най-истинския цвят на вълната, креслата, спалнята, всичко беше търсено в естествените цветове на материала. Всичко е много откровено, затова носи усещане за спокойствие.

Затова и си кръстихме WhatsApp групата, в която възникваха всякакви идеи и предложения, Belgium–Brasil–Boyana. Това са трите направления, в които работехме. Те са диаметрално противоположни, но ние тук се опитахме да ги съберем.

Бразилия с дървото и усещането за природа и за много зеленина, белгийската естетика – хайп, днес с имена като тези на Винсент ван Дуйсен, а сега и на Николас Шуйбрук, неговия ученик, плюс всякакви нови течения в дизайните на фабриките Hay и Norr 11, които са част от тази естетика. Знаехме, че каквото и да изберем – тази комбинация ще работи добре, без напън и напрежение.

Може би за българския дух тя изглежда нестандартно, но това беше целта. Да няма каталожен лукс, да няма обичайните похвати с използването на скрито осветление, да присъства изкуство. Може би се получи добре, защото имахме общуване, висока степен на доверие и лично отношение от страна на клиента.“