В последвалите две десетилетия след края на „Сексът и градът“ Патриша работи като костюмен дизайнер на снимачната площадка на още един любим на публиката сериал – „Грозната Бети“. Облича и героините на Ан Хатауей и Мерил Стрийп в култовия „Дяволът носи Прада“, за който получава номинация за „Оскар“ в категорията дизайн на костюми.

„И досега не мога да си спомня в кой момент осъзнах, че имам око за модата, дори нещо повече – да предусещам какво ще се случи там. Струва ми се, че по-скоро отговарях на реакцията на другите към мен и моя избор на дрехи и на стил на обличане. Беше по-скоро органична ситуация, в която аз следвах интуицията си, а останалите следваха мен!“

Мемоарната книга на Пат е много лична изповед, в която стилистката признава, че най-бурните години в живота ѝ са били златните времена в легендарния клуб „Студио 54“. Свободата се усещала във въздуха, хората експериментирали със секса, наркотиците, с алкохола, но това опиянение си имало цена. Двама от най-близките ѝ приятели, дизайнерът Рой Халстън и управителят на бутика ѝ, починали от СПИН. „Истината е, че по онова време музикалните и нощните клубове бяха местата, където ЛГБТ обществеността намираше утеха в ежедневните градски битки с хомофобията, трансфобията, расизма и бедността!“, коментира на страниците в книгата си мис Фийлд.

Малкото островче свобода днес за нея е бутикът ѝ „Къщата на Фийлд“, в която от време на време се отбива една от любимките ѝ, актрисата Сара Джесика Паркър. „Образът на Кари е комбинация от моята дързост и уникалния стил на Сара. Самата тя е голяма модна икона и не се страхува да експериментира, да се движи дори по острието на бръснача на добрия вкус!“

Без да влиза в детайли за скандалната раздяла между Паркър и екранната Саманта – Ким Катрал, Пат разказва, че поддържа добри отношения и с Ким, заради която отказала да приеме поканата да работи върху продължението на „Сексът и градът“ – „И просто ей така“.  „Когато Сара ми се обади с предложение да се присъединя към екипа, вече бях обещала на Ким да работя върху един неин филм, както и бях водила предварителни преговори за „Емили в Париж“, така че си беше чиста проба конфликт на интереси. Но, да си призная, не исках да работя отново със Синтия Никсън!“

Конфликтът между Пат и Синтия избухва още по време на работата им върху „Сексът и градът“. Продуцентите успяват да ги сдобрят, но и до днес двете се разминават с вирната и обърната на другата страна глава, когато се срещнат по улиците на любимия си Ню Йорк.

Причината за скандала е визията им за облеклото на Миранда. „Синтия си представяше, че понеже героинята ѝ е адвокат, тя задължително трябва да се облича като скумрия – скучна и незабележима. Опитах да надделея над артистичната ѝ концепция със свежи предложения от Ralph Lauren и Yves Saint Laurent, но не успях. Синтия е много упорита и не се предава лесно. В един момент си казах – прави, каквото щеш. Зрителите няма да харесат Миранда. Така и стана. Нейната героиня е най-безинтересната, според прочуване на аудиторията, и в новия сериал „И просто ей така“. Сценаристите неслучайно акцентират пробуждането ѝ като почитателка на жените, за да предизвикат някаква изненада с развитието на образа.“

За разлика от Синтия, мис Фийлд пази добри спомени от работата си с Крис Нот и не вярва в обвиненията за сексуално посегателство, отправени към него от три актриси, работили в различни продукции с набедения за хищник мистър Биг.

„Крис беше моят Кари Грант и ако забележите, в избора на облекло за него съм се старала подсъзнателно да провокирам публиката да изпита същото, което изпита с Кари – да се влюби безпаметно. Не вярвам в обвиненията срещу него. Знаете ли, любовта е като танго – изискват се двама за този танц. Моята връзка с Крис беше страхотна – забавен, мил и чаровен мъж. Все още прекарваме време заедно, срещаме се за следобедно кафе и да си призная, той е много разочарован от факта, че сериалът го изхвърли и убиха героя му, за да угодят на обществената нагласа. Това е двуличието на Холивуд!“