През февруари и март сградата на Университета по архитектура, строителство и геодезия се превърна в сцена и отправна точка на сетивния спектакъл-лабиринт НЕОТОПИЯ. Спектакълът изследва емоционалната архитектура и архитектурата на емоциите, разказват създателите му и сътворци Златина Толева и Михаил Димов. Приключение, през което да минем благодарение на интуицията и въображението си и с което да отворим вратите на нашата реалност за бъдещето.  

Повече от дванайсет години Златина и Михаил правят рядък за България и необичаен по форма театър – театър на сетивата. Михаил е негов артистичен директор, драматург, визуален дизайнер и режисьор. Златина – асистент режисьор, актриса, пиар и финансов директор.

Тя открива театъра на сетивата по време на следването си по антропология. Тогава участва и в създаването на първия сетивен лабиринт – интерактивно представление/преживяване за всички сетива, в което зрителите минават през инсталация, подобна на лабиринт. В публиката е и Михаил. Завършил е кинознание и драматургия, мечтаел да учи кинорежисура, но като тази на Питър Гринуей и Дейвид Линч.

„Харесвах визуалното и поетично мислене и хората, които умеят да създават светове“ – разказва той. Правил е видеоарт, пърформанси. Бил е стипендиант в Ню Йорк по съвременно изкуство и това отворило съзнанието му. Там станал и диджей на латиноамериканска музика. Когато се върнал в България, пренесъл своя Ню Йорк на разноцветните партита в София. Заедно със Златина започнали да правят събития за африканска, индийска, бразилска и балканска музика и реге, които още тогава превръщали в спектакли за сетивата, организирали уроци по танци, представяли местна храна. Запознали се с хора от различни националности – от посланици до нелегални емигранти, африканци, бразилци, араби, цигански музиканти.

Тандемът

участва в първия спектакъл на Театър на сетивата за широка публика през 2010 г. Оттогава насам спектаклите им са над 30, на най-различни места – в модерна бизнес сграда, в старо полуразрушено читалище, във водна кула, в неизползвана фабрика, в МОЛ, на остров в язовир, в Политехническия музей, в стара ковашка работилница. Създават и „Агенцията за вълшебни преживявания“, която прави събития, „скроени и ушити“ по поръчка на клиента, както ги нарича Михаил. Те инжектират изкуство в живота по толкова неочакван и необичаен начин, че светът наистина се усеща като сцена, а хората като актьори на нея. Организирали са предложение за брак, изненада за рожден ден, магично събитие за сватба, създадено със съучастието на младоженците, тиймбилдинг за 160 души, вълшебен спектакъл за деца от всички възрасти.

Най-големият им спектакъл „КРЕАториум“

в НДК през 2016 г. е бил за двойно повече от обичайната им публика – 60 души, и съдържа в себе си всякакви изкуства – балет, театър, фотография, музика, театър, съвременен танц, видеоарт, пърформанс. Получило се е изключително, разтърсващо преживяване.

Пряк техен учител

за театъра на сетивата е уелският режисьор Юън Бриок. Той превръща това изкуство в социално ангажирано и работи с групи в неравностойно положение, в които има конфликти. Театърът на сетивата помага за развиване на доверието между хората, умението не само да слушат, но и да чуват, мисленето извън обичайните модели, емпатията, способността да пуснеш контрола. Създаден е от колумбийския антрополог Енрике Варгас на базата на изследване на игри и ритуали за инициация в различни общности и групи в Колумбия. Смисълът на случващото се по време на спектаклите е да се предава знание чрез преживяване, тоест те са вид инициация. Разширяват границите на сетивата, на интуицията, на представата за това какво е въобще изкуство и каква може да бъде връзката му с живота. Енрике Варгас е правил уъркшопи и в България. „Благослови с идването си ежегодната ни лятна академия за сетивен театър в село Хотница“, разказва Михаил.

Покрай работата им с театъра двамата със Златина създават и

нова артистична лексика,

която се ражда от философията на изкуството им, случващо се на различни нива и в диалог с живия живот. Тя съдържа думи като тишинавти – това са изследователи, които пътуват в пространството отвъд думите, неонавти – учени-артисти, пребиваващи постоянно в нео-бятното, нео-бясненото, нео-чакваното, нео-бозначеното на съществуващите карти.  Спектаклите им се подчиняват на специфичен, нелинеен наратив и се случват колкото във външния свят, толкова и на сцената на  съзнанието на публиката.

Първото действие от опуса за неонавтите се развива в сградата на Химическия факултет в Софийския университет през 2021 г. Наричат спектакъла НЕОнавтика. Вторият – НЕОтопия.

Неонавти са и те,

и публиката. За разлика от класическото преживяване на зрителя в кино и в театър, тук хората стават част от самия спектакъл, превръщат се едновременно в главен герой и в своеобразен драматург на действието. Един по един, на всеки 6 минути посетителите са поканени да навлязат в наподобяваща лабиринт сетивна инсталация, през която се придвижват много често в пълен мрак или с покрити с превръзка очи. Това предизвиква останалите сетива, въображението, асоциациите буквално да избухнат въвлечени във водовъртеж от нео-бичайни случки. Случват се неща като това участникът да влезе в голяма стая, в дъното на която да има гардероб. При изследването на гардероба, той се оказва по-голям от обичайното. И докато пътуващият се лута между дрехи, аромати на нафталин и парфюми, гардеробът внезапно потегля, „превръщайки“ се в асансьор, който спира шест етажа по-нагоре във вътрешността на лаборатория, в която фотограф проявява стари, черно-бели снимки.

Лабиринтът

е като разходка между различни времена и реалности. Човек може да преживее скокове във времето и пространството в различни измерения на съзнанието. И да усети разширение на реалността. Преди да излязат от лабиринта, хората, които са минали през него, попадат в стая, в която да се настроят за връщане в обикновения живот, и там пишат как са се чувствали. Споделят за терапевтичното действие на театъра на сетивата. Че им е помогнал да се справят със страхове, фобии, да преодолеят граници. И това променя гледната им точка към живота и света генерално. На финала на представленията няма среща между актьорите и участниците. „Стоим на границата на нов възможен свят – обяснява Михаил, – по-деликатен, по-творчески, по-концентриран в настоящия момент, по-свързано с природата. И осъзнаваме колко важно и необходимо е това, което правим, защото съвремието ни залива с твърде много шум, безполезна информация и повърхностни забавления. А с нашия театър увличаме хората в техните дълбини, в различните им измерения, в тяхната забравена детска същност през миризми, през архетипни роли. И това генерално е изкуство на бъдещето, защото може да съдържа в себе си всички останали изкуства.“

Оказва се, че когато на съвременния човек му бъде отнета за два часа възможността да говори или да се вживява в ролите, с които е зает в живота си, изведнъж се освобождава много голямо пространство в съзнанието му. Излизат забравени или скрити неща и това му дава възможност да се срещне по-отблизо и по-истински със себе си.