Много се чудех какви са причините хиляди знаменитости и богати хора да намират убежище или да прекарват месеци в карибското бижу Сен Барт. Остров като остров в Карибския басейн, френска територия. Сега вече бих отговорила с едно изречение: френска изтънченост, карибска лежерност и пълна непретенциозност, която явно се харесва на хора, преситени от лукс, познаващи света, хора, които нямат проблем да наемат шестстайна  вила за 14 дни около Нова година на стойност 2 и половина милиона евро (по данни на българска туристическа агенция).

Пристигаме в Сен Барт, или правилно изречено Сен Бартелми, от съседния Сен Мартен, без да очакваме кой знае колко, мислейки си, че всички острови в Карибския басейн са горе-долу еднакви. Още със слизането от ферибота излизаме на една доста приятна улица, където по никакъв начин не можеш да разбереш дали си в Сен Барт, или в Сен Тропе. Бутици на известни брандове представят колекции по изтънчен и ненатрапчив начин. Нагоре по централната улица се редят ресторант след ресторант, кой от кой по-скъп и предлагащ запомнящи се кулинарни удоволствия.

Очаква ни представител на хотела и с него се отправяме към противоположния край на острова, към северната му част, по-далеч от шума, егото и блясъка. Хотелът е точно това, което си представям. Отделни бунгала с прекрасна гледка към океана, реновирани след последния ураган, вилнял из тази част на света, тихо място, където през целия ден можеш да срещнеш малко хора, да останеш със себе си и да се насладиш на природата.

Харесва ми простотата, с която е създадено всичко тук, като започнеш от рецепцията, която се затваря с прекрасни червени жалузи, открояващи се на синия фон на водата и околната обстановка, изчистения дизайн на басейна, ресторанта и градините, сливащи се по неповторим начин с природата.

Времето е прекрасно, пътят се извива покрай океана, има вятър, без да те отвява, вали топъл дъжд, без да те изстудява, а за да се насладим на всички гледки около нас, вземаме под наем електрически скутер. Между другото, 90 процента от колите и мотоциклетите, които можеш да наемеш тук, са електрически, с желание да се опази околната среда, а и в духа на мястото – всичко технологично ново тук е желано.

Електрически мотоциклети, електрически минита, електрически кабриолети, електрически бъгита. Всички се придвижват по този начин по тесните, виещи се край морето пътища, които могат да бъдат и опасни заради липсата на видимост в някои участъци.
На този остров можеш да видиш Роман Абрамович по джапанки и протрита тениска, Джесика Алба с лежерна дълга рокля, сандали и шапка на Еугениа Ким да се разхожда по късите улички на острова или пък френска наследничка да си пие коктейла на съседната маса с боси плажуващи, метнала небрежно прекрасната си чанта „Бъркин“ на стола.

Яхваме нашето скутерче и потегляме към Густавия, централната част на острова. Пътят ни минава покрай прословутия „Еден Рок“, петзвезден хотел, сякаш кацнал на скалите, видим и скрит, предлагащ уединение и показност, уютен и комфортен, с Ники Бийч в съседство, където веднъж седмично освен на плаж, можете да се забавлявате до зори. Спираме за разходка и снимки, плажът е достъпен, снимките покрай красивите делви и червени люлки са запомнящи се. Като се замисля, на острова червеното присъства на много места. Този цвят покрива капаци на прозорци, стари врати, стени в ресторанти, енергизира дизайна. Харесва ми, защото е различно от вечното островно синьо, привлича погледа, а и тук, на Сен Барт, можеш да видиш различните нюанси на червеното, всички посвоему впечатляващи.

Ако очаквате да ви разкажа за музеи и архитектурни забележителности или запомнящи се исторически факти за Сен Барт, трудно бих се справила, защото тук почти липсват такива. Освен форт Каръл и другите два форта, заобикалящи централното градче Густавия, откъдето можете да видите прекрасни залези, няма много история. И трите форта са изградени през времето, когато Швеция владее острова за около век (до 1878 г.), за да защитават от пиратски атаки. В града има малки англикански църкви, красиви и семпли, дървени къщи, останали още от владичеството на шведския крал Густав III, на когото е кръстена и Густавия – това много приятно място без претенции, но с добри обноски. Тук можеш да се разхождаш по джапанки, да пиеш невероятни коктейли в бар „Бонито“ по джапанки, да влезеш в бутика на „Луи Вюитон“ по джапанки и да танцуваш до сутринта в „Багател“ – отново по джапанки!

Какво ми направи впечатление?

1. Природата! Типично по карибски с контраста на цветове, натрапчивото присъствие на морето, многото зелено извън малките градчета (те са като квартали на голямо село), редуването на планински възвишения, спускащи се към някой плаж, откривайки спиращи дъха гледки. Със сгушените малки непретенциозни къщички и огромните вили, заобиколени от зеленина, или пък  с величествените петзвездни хотели, умело изградени да се сливат с околната среда.

2. Плажовете! Макар и да не посетихме много от тях, Сен Барт е известен с красивите си плажове, 11 на брой за всеки вкус, за нудистите, за любителите на усамотяването или на шумните партита, за хората, които директно слизат от лодката, за да изпият чаша шампанско „Кристал“ в близкия ресторант. Самият Джеф Безос запазва целия съседен на нашия хотел, за да може яхтата му спокойно да намери пристан и да не бъде притесняван от никого.

3. Хората! Както споменах, тук можеш да забележиш много шоу звезди и богати хора, да шляпат по чехли, без да робуват на условности, защото Сен Барт е раят на непринудеността. Високите сандали не са тренд, нито подредените прически или строгите костюми. Тук, ако не си със сникърс или чехли, бели бермуди, риза и леко ленено сако, или пък дълга ефирна рокля, малка платнена чанта с надпис „Сен Барт“, ниски сандали и небрежно прихванати коси, ще те гледат странно. Тук всеки е до всеки, всички се сливат, защото всички са себеподобни. Единствената разлика е в това дали роклята е на Цимерман, сандалите на Сен Лоран или сникърсите – колаборация на „Адидас“, „Найк“ или „Ню баланс“ със скъп и престижен бранд. Всичко обаче е дискретно, ненатрапчиво и скъпо. Брилянти и часовници не се оставят вкъщи за лятната ваканция, те присъстват богато на Сен Барт!

4. Коктейлите! Тук културата на коктейлите е издигната на пиедестал. Няма ресторант в Сен Барт, където вечерята да не започва с коктейл. Той е извисен почти до молекулярната кухня на Николас Курти. Невероятни комбинации, сладко и солено, редки алкохоли, скъпи технологии за приготвяне, опушени вкусове и аромати, екзотични цветя и плодове за декорация. Всеки посетител на ресторант започва с коктейл, един, два, след това преминава на вино, вечеря и отново коктейл, придружаващ танците. Открих коктейлите за себе си точно тук и трябва да ви призная, че ми беше доста приятно да експериментирам с различни вкусове и аромати.

5. Ресторантите! Храната е издигната в култ, цените също. Ако планирате почивка през зимата, направете резервации няколко месеца преди да поемете към Сен Барт, защото е трудно да намерите места. Ние имахме късмет да сме тук през нашето  лято, когато не е силен сезон и запазването на маса не е толкова трудно. Всички ресторанти се борят на живот и смърт за най-хубавото меню, за най-пресните продукти, за топ готвач, за най-най-богатите клиенти, особено около Нова година. Ние посетихме Le Tamarin с прекрасната му тропическа градина, Black Ginger с вкусна азиатска кухня, италианския L’isola с много добра селекция на вина и добра паста, L’atelier De Joel Robuchon с невероятните десерти, приготвени на място, и естествено La Bagatelle, където купонът е пълен, Le Rivage с непринудената си плажна атмосфера, но прясна морска храна, и италианския ресторант в хотела, където бяхме отседнали, Le Sereno.

Каквото и да говоря за Сен Барт, няма да е достатъчно, защото всеки ще има своите очаквания и представи, но едно е сигурно, мястото е запомнящо се, макар и по един различен начин.