Актриса, модна икона, филантроп. Жена с излъчване, което докосва всеки по несравнимо деликатен начин. Това е Одри Хепбърн.

Най-известна с ролята си на Холи Голайтли от филма „Закуска в Тифани“, Одри е муза на френския дизайнер Юбер дьо Живанши. Красивите и изразителни черти на лицето й я правят любим модел на фотографите.

Родена е в Белгия. Аристократичният произход на майка й, която е баронеса, личи в маниерите и елегантността на актрисата. Още е дете, когато родителите й се разделят. Двете с майка й заминават за Лондон. Одри учи в частно девическо училище и по-късно, през Втората световна война - в консерваторията в Арнем, Нидерландия. След нахлуването на нацистите в страната настават много бедни и гладни години за двете им.

След войната актрисата учи балет в Амстердам и по-късно в Лондон. През 1948 г. дебютира на сцена в мюзикъла „High Button Shoes“ в Лондон. Следват още роли на британската сцена.

На 22-годишна възраст участва играе на Бродуей в Ню Йорк в постановката „Джиджи“ по романа на френската писателка Колет. Получава Оскар за партньорството си Грегъри Пек във филма „Римска ваканция“. Емблематична е ролята й в „Сабрина“. За този филм Юбер дьо Живанши облича героинята й и така започва сътрудничеството им. 

С героинята си Холи Голайтли в „Закуска в Тифани“, филм по романа на Труман Капоти, Одри Хепбърн задава нов модел на елегантност и стил. Макар да е на-харесваният й филм, той й носи само номинация за „Оскар“.

Всъщност ако не беше Одри, Живанши едва ли щеше да е това, което е. Тя го прави известен. „Моделите на Юбер са единствените дрехи, в които се чувствам себе си, - споделя Одри. - Аз съм това, което съм, заради Живанши. И той е това, което е, заради мен“. Приятелството им продължава до края на живота й.

Омъжвала се е два пъти. И два пъти се е развеждала. Има двама сина.

Играла е роли на монахиня, цветарка, сляпа жена. Последното й екранно превъплъщение е във филма „Винаги“ на Стивън Спилбърг. Хепбърн е една от малкото актриси, печелили награди „Еми“, „Тони“, „Грами“ и „Оскар“.

В по-късните й години актьорството минава на заден план. Споменът за глада и бедността в детските й години са оставили отпечатък и повлияват на желанието й да помага. Участва в повече от 50 пътувания в подкрепа на мисии на УНИЦЕФ в Азия, Африка, Централна и Южна Америка, желаейки да повиши осведомеността за децата в нужда. За работата си с УНИЦЕФ получава медал на свободата от американския президент Джордж Х.У. Буш и хуманитарна награда за приноса си към човечеството от американската Академия за изкуство и наука, посмъртно.

Умира на 20 януари 1993 г. след битка с рака, но фотографиите и думите й са запечатали завинаги личността и красотата й.

„Красотата на жените расте с годините.“

„Елегантността е красота, която никога не избледнява.“

„Красотата на жената е в очите й, защото те са врата към сърцето й. Мястото, където любовта обитава.“

„Гримът може да ви помогне да изглеждате добре отвън. Но няма да помогне, ако сте грозни отвътре.“

„Сексуалното излъчване е по-силно. Не е нужно спалня, за да съм женствена. Мога да излъчвам същия сексапил и докато бера ябълки, и докато стоя под дъжда.“

„Да даваш, означава да живееш. Ако спреш да даваш, няма за какво да живееш.“

„Ако някога се нуждаете от помощ, значи се нуждаете от себе си. Имате две ръце: едната е, за да помагате на себе си, втората - за да помагате на другите.“

„Признавам си, че още чета приказки. Много обичам.“

„Париж е винаги добра идея.“

„Разликата между по-дългия живот и чудесната вечеря е, че във вечерята сладките неща идват последни.“

„Вярвам в розовото. Вярвам, че смехът е най-добрият начин за горене на калории. Вярвам в целувките, в многото целувки. Вярвам в това, да бъдеш силен, когато нищо не е наред. Вярвам, че щастливите момичета са най-красиви. Вярвам, че утре е нов ден, и вярвам в чудеса.“

„Който не вярва в чудеса, не е реалист.“

„Чух една мъдрост веднъж: щастието е здраве и къса памет! Ще ми се да я бях измислила аз, защото е толкова вярна!“

„Обичам хората, които ме карат да се смея. Мисля най-много харесвам това - да се смея. Смехът лекува болести. Може би е най-важното нещо у човека.“

„Аз съм интроверт. Обичам собствената си компания, обичам да съм на открито, обичам да правя дълга разходка с кучетата си и да гледам дърветата, цветята, небето.“

„Не искам да бъда сама, искам да бъда оставена на мира.“

„Изберете деня. Наслаждавайте му се – докрай. На деня такъв, какъвто е. На хората, които идват... Мисля, че миналото ми помогна да оценя настоящето. И не искам да развалям нищо от това, като се притеснявам за бъдещето.“

„Защо се променяте? Всеки има свой собствен стил. Когато го намерите, придържайте се към него.“

„Най-важното е да се наслаждаваш на живота си, да си щастлив. Това е достатъчно.“

„Родена съм с огромна нужда от обич и ужасна нужда да я давам.“

„Всички искаме да бъдем обичани, нали? Всеки търси начин да намери любовта. Това е постоянно търсене на обич във всяка сфера на живота.“

„Сърцето ти се къса, но не можеш да съдиш или да сочиш с пръст. Просто трябва да имаш достатъчно късмет, за да намериш някой, който те цени.“

„Най-доброто, за което можем да се държим в живота, е един за друг.“

„Единственото, което ме интересува, е свързано със сърцето.“

„Да засадиш градина, означава да вярваш в утрешния ден.“

„Трябва да гледате на себе си обективно. Анализирайте себе си като инструмент. Трябва да сте абсолютно откровени със себе си. Изправете се срещу недостатъците си, не се опитвайте да ги скриете.“

„Вярвам в това, че трябва да бъда силна, когато всичко се обърка.“

„Истинските приятели са семейство, което сами можете да изберете.“

„Всичко, което знам, съм го научила от филмите.“

„Никога не съм се приемала за икона. Това, което другите хора си мислят за мен, е далеч от моя свят. Просто си вършех работата.“