През 1947 г. Карен Бликсен е на 62. Страда от сифилис още от престоя си в Африка между двете световни войни, заразена от неверния си съпруг барон Брор фон Бликсен. Лечението с живак и арсен – единственото, познато по онова време, може би спасява живота ù, но я превръща физически в развалина. Пристъпите на ужасна болка ще я съпътстват до края на живота ù.

След фалита на фермата ѝ за кафе в Кения Карен се връща в родната Дания, пише мемоарния си роман „Извън Африка“ и се превръща в знаменитост. В Дания тя е във водовъртежа на интелектуалния живот, организира пищни партита в имението си в Рунгстедлунд.

С дълги ръкавици, копринени тюрбани, с димяща цигара като продължение на аристократичните ѝ пръсти, с изпито лице, обрамчено от диамантени обици, с властно поведение, посипано със сарказъм, и дълбок, сякаш идващ от отвъдното глас, мадам Бликсен е едновременно страховита и привличаща. Неслучайно я наричат Дъщерята на Луцифер.

Самата тя предпочита друго определение – Датската Шехерезада, но ако на нещо действително държи, това е да се обръщат към нея с титлата ѝ. Тежко и горко на онзи, който забрави, че пред него е Баронесата.

По същото време обещаващият поет Торкилд Бьорнвиг е на 29, красив, чувствителен, амбициозен и беден, готов да бъде манипулиран в името на предполагаемото си славно бъдеще. Двамата се запознават чрез общи приятели. Карен е впечатлена от младия мъж и му предлага да сключат пакт, според който той трябва да ѝ се доверява безпрекословно, а тя ще го пази от баналността и ще му помага да се развива като творец.

Това според нея включва и някои по-драстични мерки. Торкилд е женен и има дете, което в очите на Баронесата е ужасно банално, направо убийствено за възвисения му дух. Бракът не е правилното място да се влюбиш, внушава му тя. Налага се той да напусне семейството си и да заживее в имението в Рунгстедлунд, където разполага със самостоятелна стая и цял ден за писане. Всяка вечер двете страни на пакта се срещат за интелектуални беседи.

Като умна жена, която не иска дори пред себе си да признае, че е привлечена от младия мъж, тя го манипулира емоционално. Решава, че той трябва да изживее любовна афера с Бенедикт, съпругата на своя благодетел, човека, който е финансирал издаването на първата му стихосбирка. Но когато чувствата между двамата се задълбочават – любовниците дори планират бягство, Баронесата е бясна. Как смее той да я измести от центъра на своя живот и да настани там друга.

Как смее да се надява на щастлива любов, когато според собствения опит на Баронесата любовта е само един вид – нещастна. Та нали тя е жената, преживяла непрекъснатите изневери на съпруга си и смъртта на Денис Финч Хатън, английския благородник, авантюриста до мозъка на костите, с когото се запознават и се влюбват лудо в Кения и който се разбива със самолета си (в прочутия филм „Отвъд Африка“ от 1985 г. на режисьора Сидни Полак неговата роля се изпълнява от Робърт Редфорд, в ролята на Карен Бликсен е Мерил Стрийп).

Баронесата чете личните писма на Торкилд до Бенедикт и се подиграва на чувствата им. Прави всичко възможно да ги раздели и успява.

През 1952 г. пактът „имай вяра в мен, а аз ще те пазя“ е развален по нейно желание.

Независимо от емоционалните рани, които му нанася, Карен Бликсен всъщност прави най-големия подарък на Торкилд – дава му материал за най-доброто му произведение, мемоар, в който той описва отношенията им, играта на власт и подчинение, в която единият търси може би любов, а другият – път към славата. И да, кога това е завършвало добре?

 Симон Бенеберг и Бирте Нойман в ролите на Поета и Баронесата във филма на Биле Аугуст „Пактът“