„Не съм сигурна дали мога да го изразя с думи, но просто се чувствах така, сякаш мога да го направя – чувствах, че разбирам къде сме се срещнали и че няма да е много трудно. Имало е моменти, когато съм казвала „да“ на роли, за които съм си мислела „Ммм, добре, не съм напълно сигурна дали трябваше да бъда избрана“, но съм казвала „да“, защото искам да участвам в този филм. Просто или го разбирам, или не. Често не се налага да бъда убеждавана прекалено много – и ако трябва да бъда убеждавана, то е защото не е непременно за мен.“

В „Първата дама“ Андерсън играе друга много силна фигура – Елинор Рузвелт, съпруга на 32-рия президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт. Актрисата споделя, че е подходила по подобен начин при двете роли.

 

 

 

View this post on Instagram

A post shared by The First Lady on Showtime (@thefirstlady_sho)

„Започнах от началото на живота им и всъщност е доста забележително колко много детството влияе и се отразява... И е завладяващо и проницателно изучаване на две привидно много могъщи жени, каквито са Тачър и Елинор Рузвелт, за да се види степента, до която дори по-късно в живота, дори когато те са на 50 или 60 години, са все още повлияни от детството си – за това как виждат света, как подхождат към работата си.“

Джилиан Андерсън споделя, че се е притеснявала да изиграе ролята заради разликата в ръста – докато тя е висока 160 см, Елинор Рузвелт е била висока 180 см.

„Елинор е имала невероятно нещастно детство. Имала е и много трудна връзка с майка си, която й казвала от много малка, че е грозна и че няма да се справи като съпруга по начина, по който може би други жени биха го направили.“

Елинор Рузвелт била изпратена в училище в Лондон, управлявано от французойка, която основно образовала млади ярки женски умове, насърчавайки ги и учейки ги как да намерят собствения си глас и да говорят за себе си, да дебатират и да мислят критично.

Джилиан Андерсън е автор на книга за жените. През 2017 г. излиза „We: A Manifesto for Women Everywhere“, с автори Дженифър Надел и Джилиан Андерсън.

„Това е книга за изправянето пред себе си. Става дума за работа върху нещата от собствения ни живот, за да бъдем по-добри в услуга на света. Става въпрос и за общността на жените: фактът, че има толкова много конкуренция, осъждане и негативизъм навън, особено в социалните медии, когато трябва да се обръщаме една към друга, да си помагаме да намерим гласа си.“

Джилиан Андерсън говори за несправедливия натиск върху жените, свързан с остаряването. В началото на 2016 г. таблоид обяви, че актрисата е претърпяла пластична операция на лицето. Андерсън бързо отхвърли слуховете.

„Не съм непременно против хирургията. Аз съм против срама, който се свързва с жените, които правят този избор, правилен или погрешен, в собствения си ум. Мисля, че е жалко, че има толкова голям натиск върху жените; жените са критикувани, ако го направят и ако не го направят. Това е отвратително. Но трябва да кажа много честно, че съм късметлийка. След няколко години може да има нещо, което да намирам за непоносимо, и няма да кажа, че не бих се поддала. Надявам се, че ще се чувствам достатъчно комфортно със себе си, но трябва да се съобразя с факта, че съм актриса и че в мен има суета.“