Колко е хубаво да гледаш спектакъл на премиера! Още преди да си чул или прочел коментари и чуждо мнение, преди някоя дама на опашката за тоалетната в антракта да се оплаче как едва издържала и колко й било скучно да слуша личните истории на актьорите на сцената, а как сега никой нямало да посмее да напише критика. Ако попаднете на такава, моят съвет е просто да игнорирате, да запазите сетивата си чисти и да отидете в Театъра.

Вчера беше първата премиера на „Орфей“, режисиран от световноизвестния словенски режисьор Йерней Лоренци и беше истинска премиера.

Още на гардероба видях Греди Асса, около мен седяха Георги Господинов, бившият директор на Народния театър Мариус Донкин, което прави чест на сегашния – Васил Василев, че демонстрира уважение към своя колега, с когото преди няколко месеца оспорваше позицията. В антракта се разминах със Захари Бахаров и Гого Лозанов. Присъствали са Марта Вачкова и дъщеря й, Велислав Павлов.

Великолепно е усещането да ставаш свидетел на спектакъл, който се ражда за публиката (и то каква!) пред очите ти. Бих го гледала пак, защото съм сигурна, че ще търпи развитие и всеки път ще е различен. Ако имате нужда да задоволите интелектуалната си суета с класически текстове, които са ви познати, това ще стане от части.

Ще чуете цитиран Лорка или малки откъси от „Орфей и Евридика“ на Глук. Но по-добре - забравете суетата просто се отпуснете и бъдете готови за изненади, неочаквани и очаквани обрати.

Това е спектакъл, който ще събуди мислите в посока абсурда на касапницата на войната, същността на любовта и взаимоотношенията, смисъла на празнуването на живота и любовта, границите на любовта, самозаблудите.

Ще се смеете от сърце, ще чуете лични истории от живота на прекрасните актьори на сцената. Границата между класическата история и техните лични истории ще се загуби.

Ще се насладите на пъзел от размишления и гледни точки към живота. Вальо Ганев ще свири прекрасно на цигулка и на контрабас, Биляна Петринска и Дарин Ангелов ще си партнират великолепно, пеейки.

Музикалната бленда на спектакъла е чудесна. Дори да затворите очи и просто да слушате, ще можете да се насладите на много красиви гласове – от финото сопрано на Петринска до ниския гърлен глас на Александра Василева.

Заедно с това всички актьори на сцената играят на макс, ще играят като на сцената на Народния! театър. И най-голямата изненада е, че главният герой – Орфей (Деян Донков), чието име е поводът за всичко, разказано и случващо се на сцената, няма да каже нито дума.

Героят, който е най-силно свързан с артистичната изява, ще се окаже безгласен. Участието във всичко почти ще му бъде отнето. Въпреки това Донков ще изиграе огромната си любов, огромната си болка, загубването в мъката и отчаянието и решимостта в безпътицата на подземния свят.

Големите актьори, каквито са всички до един в този спектакъл, умеят да „говорят“ с всичко – с думите си, с лицата си, с телата си, с излъчването си, с опиянението от момента, с връзката си или с бягството си от случващото се на сцената. А големите режисьори умеят да разказват интересно, както си пожелаят, и надграждат класическите текстове.

В спектакъла играят актьорите от трупата на Народния театър: Деян Донков, Дарин Ангелов, Владимир Пенев, Валентин Ганев, Александра Василева, Василена Винченцо, Биляна Петринска, Гергана Змийчарова, Радена Вълканова, Ева Данаилова, Жорета Николова, Стелиан Радев, Ненчо Костов и Димитър Николов.