Когато преди 4 години разговаряхме с Теди, тя тъкмо бе станала част от актьорския каст на сериала „Откраднат живот“ и изглеждаше като момиче, което изживява може би най-щастливия период от живота си – в страхотна форма и с работа, която й носи радост. Разказа ни за уроците на дядо си, великия Тодор Колев, за спомените, които има с него, за хубавото и трудното на това да си наследник на актьорско семейство (баба й е Адриана Палюшева, дългогодишна актриса в Сатиричния театър, майка й е Албена Колева, баща й Венци Кулев е актьор и драматург), да си израснал зад кулисите, но и да си непрекъснато обект на сравнения и очаквания.

Скоро след интервюто ни Теди замина за Англия, установи се в Лондон, дойде новината, че се е омъжила за гаджето си Джоузеф Гууд, а после и тази за раждането на дъщеря им Джейна, която днес е на близо две години.

От около година и половина Теди, Джоузеф и Джейна са в България, тъй като става ясно, че в условията на пандемия и свързаните с нея рестрикции родината на Теди се отразява на семейството по-добре от родината на Джоузеф. От няколко месеца актрисата се е посветила страстно и изцяло на своя проект, или по-скоро мисия: Бум Кабаре София/Boom Cabaret Sofia. Проектът представлява хаплива, пиперлива, забавна, но и истински магична смес от бурлеска, цирково изкуство, драгшоу, понякога с добавка на стендъп комедия, друг път – с популярен водещ (през април очаквайте Мила Роберт в тези кабаре спектакли).

Теодора е абсолютно запалена по това си начинание, ври и кипи в него, гори, душата си дава и изобщо, ако леко перифразираме рефрена от песента на Лайза Минели от прочутия филм на Боб Фоси „Кабаре“ – животът й е кабаре! „Кабаре културата присъства във всяка европейска столица. И изобщо не говоря само за Париж, Лондон, Берлин, ами дори за Белград! И в Румъния си имат. Само ние тук нямаме“ – обяснява разпалено Теди и ми разказва как са започнали нещата в столицата на кабаре културата Париж. В началото всичко се случвало в малки барове, където жена изпълнявала някакъв сценичен акт, заедно с пианист. И около това постепенно се прибавяли и други компоненти, за да се стигне до съвременния вариант на кабаре театъра „Мулен Руж“, където костюмите на артистите са по 1000 евро всеки, а билетите за спектаклите – по 200 евро.

Теди, има ли истинска необходимост от подобен тип спектакли тук, в България?

Усещам, че младите хора имат нужда да гледат нещо, което да не е театър, но да не е вариете, да не е концерт, да не е жива музика, да не е дискотека. Да е много визуално, но да не е високо изкуство, което изисква специална нагласа. Нашето представление е точно такова – с осветлението, костюмите, музиката и изпълненията пренасяме публиката в един по-различен свят. Има бар, има питиета, доза еротика, много комедия, гротеска, въобще – забавление.

В Англия занимаваше ли се с кабаре? Разкажи как се разви животът ти там, работата, всичко.

Когато заминах преди около 4–5 години, идеята ми бе да си дам 10 години, през които да развия нещо. Мислех си, че ще стане така – отивам в Англия и ги разбивам! (Смях.) Оказа се, че е безумно да се надяваш, че веднага ще успееш да си намериш изобщо работа като актьор. Но когато човек е на 24, си въобразява някакви неща, после изведнъж на 29 осъзнава, че е много по-трудно да му се получи там, където се стичат хора от цял свят и всеки иска да успее, особено красивите източноевропейки и рускини… Ролите, за които изобщо ни канят на кастинг, са изключително само на източноевропейки. Аз например имам великолепен класически британски акцент, който съм тренирала с мъжа ми, с баща му, който е аристократ и мениджър на висока позиция, и със специален учител. Това обаче няма никакво значение, защото те си имат 400 000 англичанки актриси, които трябва да работят. Първо, там е много важно да си възможно най-близко до образа като биография, така че за ролята на англичанка, винаги ще предпочетат англичанка. За тях житейският опит и биографията на актьора са гаранция за основополагаща автентичност. Освен това си имат професионални синдикати, които се борят английските актриси да имат работа, а не българските. Дори можеш да си имаш проблеми със синдикатите, ако вземеш българка да играе англичанка. Със сигурност знам, че ако искаш да работиш с непрофесионален актьор – човек от улицата или например модел – плащаш данък на синдикатите. Първите месеци, след като заминах, не успях дори да стигна до агент. Оказа се, че и снимките, с които кандидатствам, не са каквито трябва. В България за кастинг ти искат студийна снимка, тип паспортна, на изкуствено осветление, на черен или бял фон. Там снимката трябва да е задължително на открито, на естествена светлина и да има движение, емоция, например докато ходиш или тичаш – все едно са те хванали случайно и са те снимали. Всякакви филтри са забранени. Фактът, че тук съм снимала в успешен сериал като „Откраднат живот“, също не ги интересуваше много. Трябваше да си направя изцяло ново портфолио, да запиша нещо на английски, защото на никого не му се занимава да чете субтитри. Добре поне че ми признават актьорската диплома от НАТФИЗ.

И ти реши да направиш крачка встрани, така ли?

Разбрах, че няма да стане така лесно, както си го представях. От друга страна, не исках да ставам барманка или сервитьорка. Тъй като съм тренирала години наред художествена гимнастика, започнах да въртя обръчи. Приятели на мъжа ми казаха: ама как, отивай в някое кабаре, знаеш ли какви пари ще изкараш! И започнах – купих светещи обръчи, инвестирах 400–500 паунда. Сега вече ме спонсорира фирма производител на такива обръчи, за да мога да се развивам, а пък аз рекламирам продуктите им. Постепенно започнах да си намирам дребна работа в клубове. Първите ми неща бяха в един специален клуб, от тези английските, с членските карти. Направих бурлеска изпълнение, после развих и огнено шоу, включих и огнени ветрила.

Конкуренцията, предполагам, и в тази сфера в Англия е огромна.

Първо ще ти кажа за конкуренцията в актьорския занаят – към 700-800-1000 човека се борят за една роля. Мария Бакалова го потвърди, като каза, че за нейната роля в „Борат“ е имало около 800 кандидати. Това са хора от цял свят. Но от друга страна, поне има реален пазар и можеш да покажеш това, което си постигнал, и дори 3–4 години да нямаш успех, може веднъж да ти се случи, но ще си струва. Докато тук, в България, нещата понякога са нелогични като например проф. Тодор Кантарджиев да е жури в предаване за изкуство и артистични умения! В друга държава това би предизвикало страшни коментари. Това е подигравка с артистите. Да си акробат, цирков артист и да те оценява човек, който няма нищо общо със сцената! Обаче хубавото в България е, че все още има свободни ниши. Пък и тук познавам много хора, имам контакти. Така че навсякъде си има и лошите, и хубавите страни. Но в крайна сметка в България просто няма кабаре и аз реших да направя.

Какво точно представлява кабарето, което правите с твоя екип?

Наскоро прочетох в един вестник, че съм правила еротично шоу. Да, има еротика, но не се събличам гола, просто има хореография с разсъбличане, все пак е нощно шоу, макар че всичко е естетизирано. Бащата на мъжа ми е на 70 години и много го хареса. За англичаните бурлеската, кабарето са нещо нормално, част от нощния живот. Дори някои хора казаха, че имат нужда от още повече еротика в нашите спектакли. Защото нашата е абсолютно невинна и е разработена по-скоро в комедиен план, минава през самоиронията. Кабарето обаче си носи предизвикателството, съблазънта – крака, токчета, малко фетиш. Съчетаваме страшно много неща – артистизъм, драгшоу, танц, спорт, комуникация с публиката. Не е просто да правиш определени номера, все пак това не е цирк. Кабаретният цирк е по-малък, с повече актьорство, емоция, сценично шоу. Водещ в момента ни е Христо Стефанов-Ицака, но ще каним и други.

Драгшоуто е акцент във вашето кабаре, доколкото разбирам.

Ние сме първите, които правим драгшоу в България извън гей клубовете. За първи път показахме, че то може да бъде гледано от всякаква публика, защото в  него има много актьорство и много комедия. Нашият актьор драгкралица е невероятен. Пламен Канев с артистично име Solaris VJJ. Той ми е колега от НАТФИЗ и постепенно се превърна и в съорганизатор заедно с мен.

Къде правите спектаклите?

Засега най-често в „Терминал 1“, където има необходимите условия – висок таван, голям капацитет на залата, но пък в същото време си е заведение, има бар, а барът е много важен. Ще имаме скоро и камерна версия на шоуто в Maze. Много искам да направим вариант, подходящ за театрална сцена, с повече сценарий. Мечтата ми е да си имаме наша сграда и тя да се наложи като кабаре театъра на София.

Да, би било страхотно и наистина нямаме подобно нещо.

Мъжът ми беше готов да инвестира в сграда. В Румъния има, в Белград, навсякъде. Ето, в НАТФИЗ има специалност „Танцов театър“. Къде да работят всички тези актьори? Така че според мен и държавата трябва да ни подкрепи за тази инициатива. Ще търся спонсори, ще се опитам да си развия идеята, пък ще видим кой ще победи – българската действителност или моят ентусиазъм. Ако победи първото, просто се връщам в Англия. Това винаги си стои пред нас като вариант. Но със сигурност тукашното кабаре има по-голяма нужда от мен от тамошното.

Друго какво те задържа тук? Какво ти липсваше там от България?

Със сигурност хубавото време. Мъжът ми е от Норич, който е в северната част на страната. Ще ти дам само един пример – сватбата ни бе там в края на юни и температурата бе 19 градуса – вятър, дъжд, умрях от студ. Все пак Норич се намира на брега на Северно море. Дори през лятото има лед във водата и този лед просто излъчва студ. Вярно, че в Лондон е по-топло, и заради бетона, асфалта, случвало се е да има и горещини там през лятото, но за кратко. Това лято например нямаха никакво топло време – 18 градуса средно беше температурата. Мъжът ми е абсолютно щастлив тук, в България. Всеки ден става сутрин и казва: „Какъв прекрасен ден! Виж какво синьо небе! Виж какво слънце! Трябва да си благодарна!“ Може да стои на директна слънчева светлина дори в големите жеги. Освен това кара ски. Слънце и ски – това му е мечтата и тук просто я има. Той работи от вкъщи така или иначе, тоест заплатата му е същата, каквато би била и там. Тук храната е по-скъпа, отколкото в Лондон, маслото там например е 1 паунд, а тук – 6 лева, но пък наемите и имотите са по-евтини, такситата, алкохолът.

Всеки ден ли тренираш за твоите изпълнения в кабарето?

Абсолютно всеки ден. Освен това непрекъснато подготвяме и нови номера. Акробатите от Нов цирк, с които работим, също репетират професионално – по шест часа на ден например. Аз тренирам и вкъщи, и в зали, постоянно, правя и хореография, вкарвам и актьорски моменти. Много е смешно – Джейна, дъщеря ни, която е на 1,8 г., само като види, че взимам ветрилата, с които също имам номер, или пък обръчите, и започва да се ядосва, защото знае, че докато съм с тях, не мога да се занимавам с нея. Но обича да ме гледа, докато репетирам, забавно й е.

Майка ти Албена Колева гледала ли те е в кабарето?

Майка ми гледа детето през това време, няма как да дойде да ме гледа и мен. (Смях.) И двамата с мъжа ми сме ангажирани, защото той се занимава с музиката на спектаклите. Баща ми дойде веднъж. Много се притесних, защото той е драматург, театрал, от друго поколение е. Каза обаче, че страшно много му е харесало. Дори е готов да напишем заедно сценарий за бъдещи кабарета. Знаеш ли какво си мисля? Че в България между високото изкуство и чалгата няма нищо. Пропаст! Кабарето запълва именно тази пропаст. София има нужда от кабаре. София си е моят град. Готина, непринудена, шантава е София, със страхотни графити, с вече забележима стрийт култура. Трябва да подчертаем „рошавостта“ й, а не да я крием. Ако си сбъдна мечтата и развия кабарето, ще каним и чужди звезди. Познавам невероятна драгкралица от Сохо. Световноизвестната мис Фолон Дий, която е от нивото на Дита фон Тийз, е приятелка на съпруга ми. Веднага би се съгласила да гостува. Българските артисти също са изключително талантливи. Без тях нямаше да мога да направя нищо.