Социализмът, който управляваше живота на няколко поколения българи през втората половина на 20. век, бе зловреден и отровен. Въздигна грозотата в основен естетически критерий. Опустоши полето на човешките взаимоотношения, превърна ги в диви, запустели ниви, на които избуяваха само грозни и вредни плевели на уравниловка и „другарство“. Всички трябваше да бъдем еднакви и безлични, плоски и невъзпитани. Хората много бързо забравиха що е то добри маниери и изискано поведение. Страхуваха се да не ги заклеймят като буржоазни елементи. Потискаха се, докато изгубиха посоката. Защото другото бе като дамга, която бележи човека за цял живот.  

Годината е 1989-а, Берлинската стена тъкмо е паднала. Освободени от оковите на една диктатура, ние, бившите социалистически труженици, сме се разпилели по друмищата на Европата. Та, седя си аз в непретенциозен ресторант във Виена и се наслаждавам на прочутия виенски шницел. По някое време другар по съдба от съседната маса, оказа се по-късно – жертва на соца от Полша, подвиква леко на сервитьорката – „Мадам!“. Жената спира за миг, поглежда го, повдига поглед към тавана, за да призове всички небесни сили на помощ, че да не избухне от смях и яд пред този очевидно пълен невежа в социалното общуване, след което се обръща към него и на всеослушание му дава кратък урок по етикет: „40 години съм сервитьорка и никой не се е обръщал към мен така, аз съм фройнлайн!“. Сбъркана работа. Мисля си, какво толкова лошо? Човекът даже я издигна в ранг. Е, да де. Точно затова. Като погледнах изгорелите перхидролени коси, лака по ноктите с обелени краища, абсурдната униформа с къса черна пола за „по-секси“, голямата табла с бири в ръце и жонглирането с чашите между масите, разбрах абсурдността на титулуването. Дамата е жена от друга категория и сервитьорката не иска никак да се напряга да променя социален статус. Тя си знае мястото и там ѝ е добре. Другото е много усилия. В соцлагера ние израснахме с доста изкривени понятия и странни обръщения едни към други. Бяхме другари, едно абсурдно, наистина, обръщение. Човекът, герой от моя разказ, просто използва една „купешка“ дума за „по-така“ и, както каз-
ваше баба ми, „стана за къшмер“.

Що е то дама и върху каква почва расте туй цвете на обществото ни?

Всяко пораснало момиче става жена, но не всяка жена се превръща в дама. Стилна жена с класа наричаме дама. За да покълне семето, в почвата трябва да има добър произход, възпитание, култура, възможности, обноски, живот в една по-висока социална среда.

Класaта има мистериозна същност, която се явява в много и разнообразни форми в зависимост от жената. Дамата е жена с характер, присъствие, обноски, поведение, външен вид, лайфстайл, които хармонират и живеят в синхрон и сговор. Образът ѝ е цялостен, завършен и затова е правдив.

Добре положената грижа дава плод. Какво израства? Да, една истинска дама. Нека надникнем какво носи тя в себе си:

Женственост. Това е най-голямата сила на една дама. С нея ръка в ръка се държат мекота, топлина, красота, грация, финес. Не е лесно. Условията, в които живеем, ни променят неусетно. Ръководим, даваме нареждания, вземаме решения, упражняваме мъж-
ки професии. Искат да сме мъжки момичета (какъв абсурден израз!). Нека не забравяме, че една дама е олицетворение на нежното начало. Тя привлича вниманието естествено и изисква уважително поведение без думи поради тази си същност.

Милост и доброта. Емпатията е нещо присъщо на жената, тя е началото на живота, в природата ѝ е да е грижовна. Нека ви разкажа една легенда за една дама, лейди Годайва (ще кажете, зная – шоколадовите бонбони! Много повече ще ви се усладят, след като чуете историята), живяла в тъмното Средновековие. Красивата съпруга на лорд Леофрик, граф на Мерсия, била дълбоко покрусена от тънещия в нищета град. Помолила съпруга си да отмени тежките данъци, с които облагал хората в графството си. Той с насмешка ѝ рекъл, че ще изпълни желанието ѝ при едно условие – Годайва да язди кон през целия град, съвсем гола, тъй както се е появила на бял свят. Каквото и да ѝ е струвало, тя го направила и спасила хората от мизерията им. Ще кажете, що за пример е това? В най-критични моменти в едър план идва на фокус истинската същност на човека. Характер, решителност, присъствие, грижа за другите, превъзмогване. Точно тези качества налагат съвсем естествено уважение, респект от околните. Дамите са от тази категория хора.

Великодушие. То е една от най-важните характеристики за една дама. Присъщо е на широко скроените хора. Надраснала дребнотемието, култивирала егото си, стилната жена не се обижда, не се сърди на никого за нищо, не вини останалите за собствената си участ, не дава воля на неразположение и лошо настроение, прощава грешките на другите бързо, забравя неприятните преживявания, не кори, не таи злоба у себе си, защото тя яде и грози личността ѝ. Не забравяйте вечната максима, че да се сърдиш е най-низкото удоволствие.

Общуването с нея е удоволствие. Тя изслушва събеседниците си, без да ги прекъсва или коригира, без да вметва коментари преди края на разказа. Самата тя говори с красив език, в който липсват вулгарни и груби думи. Изказът ѝ е точен и ясен, съобразен с езика на аудиторията, с която общува, като запазва нивото си. Една дама не злослови. Бих казала – и не клюкарства, – но ще бъде вече прекалено.

Самочувствие и смелост има у стилната жена. Мекотата ѝ не пречи да има ясни критерии и твърди позиции, които отстоява със своите средства. Тя има култура, знания, интересува се от света наоколо и има мнение по актуалните теми.

Тя е модел на учтивост, уважително отношение към околните и същевременно винаги пази здравословна дистанция с околния свят.

Интимният свят е нейно лично пространство, което остава винаги неосветено за околните. Малко дискретност тук е на място. В свят, в който всеки излага на показ всичко от себе си и натрапва личността си, е добре някой да бъде на другия полюс.

Толерантност и търпимост. Това са качества, които притежават хора с опит, знания и култура. У тях има добротата да приемат другите такива каквито са, без да се опитват да ги променят, назидават, поучават, критикуват или, не дай бог, да ги иронизират. Кои сме ние, че да съдим останалите? Нашата истина е само наша.

Класната жена е елегантна във всички аспекти на живота си, това я прави дама. Тя оставя собствения си почерк върху всичко, с което се занимава, и приятен спомен у онези, с които е общувала. С това е вдъхновяваща и интересна, и добър пример за подражание.

Външият ѝ вид е перфектен по всяко време и на всяко място. С него започваме и с него свършваме. Това е главна буква “А” в азбуката на изграждането на стилна жена и продължава да я съпътства неизменно през цялото време. Тя е подредена и добре облечена и у дома, и навън. Личната хигиена и модерни, изискани дрехи са неизбежният минимум, с който дамата тръгва в общуването си с околния свят. Поговорката: „По дрехите посрещат…“, е винаги релевантна, от хилядолетия насам. Често нещата остават на това ниво на общуване. Първото впечатление оставя силна следа у всекиго.

Как да познаем една дама? – щом се яви, всички погледи се отправят към нея, атмосферата се променя. Необузданите гласове секват, вулгарните изрази се скатават набързо в ъгъла, неприличните жестове се оглеждат неловко и напускат по терлици помещението. Въздухът се променя сякаш приятен морски бриз е завладял пространството. Всички наоколо желаят да се докоснат, да преживеят, да вдъхнат, да се насладят на досега с това деликатно социално цвете. Притегателно-очарователна  е стилната жена.

Дръжте сетивата си отворени. Ако не сте срещнали днес такава жена, то погледнете в огледалото, оттам мило ви се усмихва една дама.