Това си е отделен жанр – писателка, потънала в собствените си светове, изведнъж е предизвикана да скочи в истинско приключение, което я отвежда в някоя джунгла (винаги е джунгла, вероятно заради асоциацията с нещо диво, екзотично и тотално извън контрола на героинята), там тя разбира, че е в центъра на опасна криминална интрига, среща някакъв супер секси и много печен сървайвър, който владее бойни изкуства и има много яко чувство за хумор и... всеки веч се сеща (както пише Христо Смирненски в гениално смешното си стихотворение му „Стая №5”).

Първият филм от този безсмъртен жанр, който току-що ви описах, е култовият „Романс за камъка” (Romancing the Stone, 1984) на Робърт Земекис с Катлийн Търнър, Майкъл Дъглас и Дани де Вито – супер забавен и до днес. Приликите с "Изгубеният град" са толкова много, че по-скоро трябва да търсите разликите. Обаче това няма никакво значение – в сърцето на човек има място за много филми с писателки, джунгли и сървайвъри.

Значи – Сандра Бълок е Лорета, успешна писателка на булевардни любовни романи. От онези, на чиято корица винаги има снимка или рисунка на мускулест красавец, малко тип варварин или пък викинг, с развети дълги коси и разкопчана току до пъпа му риза. Принц Чарминг, но по-така секси. Тя е изпаднала в творческа и екзистенциална криза, не може да преодолее загубата на любимия си мъж и се е затворила в себе си и собствената си самота. За обложките на книгите си тя избира модел красавец (Чанинг Тейтъм, първоначално с дълга коса, но слава богу бързо се поправя), който е нещо като блондинките от вицове – красив и малко нелеп. Появява се обаче един много богат и силно комплексиран перко (Даниъл Радклийф в ролята), който именно забърква приключението в джунглата и... всеки веч се сеща. Намесва се и  Брад Пит, за чиято роля съм гроб, няма да кажа и дума. Не, все пак ще намекна нещо – неговият герой има доста повече мозък от този на Чанинг и това е недвусмислено показано във филма. И продължава да е тежко красив, великолепен, олимпиец. Не мозъкът му, а Брад.

„Изгубеният град” е най-феминиският филм, който съм гледала напоследък. Първо, защото в ролята на „глуповатата блондинка” е всъщност мъж. Персонажът на Чанинг Тейтъм е съвършено щрихиран за целите на комедията – плод на крос фит тренировки и всякакви фитнес приключения, с нулев опит в истинския живот и истинския екшън, леко истеричен като повечето красиви хора, все още привързан към мама, при все че върви към на попрището жизнено средата и т.н. Иначе свестен и с добро сърце. Втората победа на феминизма, регистрирана във филма е, чe на екрана виждаме, вместо голи и полуголи жени, голи и полуголи мъже. Дали са актьорите или техните дубльори – кой ти гледа! Ето това е истински феминистки филм, да знаете. Стига вече ние сме им се събличали!

Сандра Бълок за мен лично никога не е била от актрисите, за които бих казала: „Хей, в този филм играе Сандра Бълок, отивам да го гледам!” Въпреки това излиза, че съм гледала почти всичките й филми. Без да е изключителна, е добра и в драмата, и в комедията, вярваш й, приемаш я, в отлична форма е – и физическа, и професионална. Може би никога не можеш да се влюбиш в нея, но от друга страна няма начин да не я харесаш, нещо такова. Разбира се, в „Гравитация” на Алфонсо Куарон минава на друго ниво, тъй като филмът е различен от всичко, в което е участвала. И все пак добрата романтична комедия си остава нейният жанр и в него тя плува в свои води.

Много искам да отбележа и страхотната ДаВайн Джой Рандолф в ролята на издателката на Лорета. Периферна роля, обаче перфектно изиграна, която доказва колко важни са „малките” роли и колко безценни са характерните актьори, а в Холивуд има божествени такива и неясно как дори световно неизвестни режисьори знаят как да работят с тях и да ги превръщат в незабравими акценти. Ами тази ДаВайн Джой Рандолф е точна във всеки поглед, във всеки жест, във всяка мимика!

„Изгубеният град” е забавен, готин, релаксиращ, смешен, динамичен. Истинска противоотрова срещу този непоносимо напрегнат, направо мъчителен свят, миниран с всякакви опасности, които могат да се взривят днес, утре, вдругиден, в който живеем вече две години. Наречете филмът ескейпистки, ще бъдете прави. Точно заради това ви каня да го гледате. Ако питате мен - направо си е задължителен.