Актриса, майка, обаятелна жена и може би най-разпознаваемият глас, Силвия Лулчева всъщност няма нужда от представяне. Тя е и първата от петте звездни дами, които се включват в проекта „Моята тайна за увереност“ на любимата си козметична марка Biologique Recherche. Той цели да отпразнува естествената красота и да покаже дамите силни, истински, с чисти и сияйни кожи след процедура. Щастливи сме да го реализираме заедно, защото срещите с такива личности са винаги удоволствие.

Един откровен и безкрайно симпатичен разговор за светлината, с която сияем, за увереността, която градим, за всичко, което ни кара да се харесваме, прегръщаме и обичаме. Едно пътешествие в душата, в годините, в осъзнатостите. Една жена, която е достатъчно смела, за да каже: „Окей, какво ще стане, ако съм такава, каквато съм, и не се боря да бъда нещо различно и да приличам на някого?“.

Прекрасната Силвия Лулчева, която не се притеснява да застане и без грим пред обектива.

Какво е за теб красотата?

Красотата е вътрешна светлина, подкрепена коректно с добра козметика и грижа за себе си.

С грим или без грим си по-уверена в себе си?

С грим съм по-уверена в себе си, но не крия, че когато съм спокойна, усмихната и лъчезарна, хората ме харесват повече без грим. Тоест пак стигаме до светлината отвътре.

Какво може да накара една жена да прегърне естествената си красота?

Самочувствието, реалната себеоценка и любовта – към себе си и тази от любим човек към теб. Тогава наистина се харесваш, прегръщаш, обичаш. С времето осъзнах, че вместо да се бунтувам срещу тялото си и несъвършенствата си, е много по-разумно да ги обичам, да ги приема такива, каквито са, и да ги превърна в свой почерк. Това ме освободи от доста комплекси и задръжки. И в края на краищата дълбоката осъзнатост, че (както китайците казват) Господ дава красота до 16 години, след това тя е основна твоя всекидневна грижа и работа както върху душата, така и върху тялото. И нямам нищо против да служа на красотата 24/7.

Красотата има ли възраст?

Не, защото това как изглеждаш, е въпрос на твоето мислене, твоите чувства, твоето самочувствие, твоята духовна работа. Има хора, които са категорично загубени за мача в ранна младежка възраст. Има и такива, които не можеш да се наситиш да ги гледаш, да ги слушаш, да ги обичаш и да се опитваш да се докоснеш до светлината им, а са вече отдавна синиър.

А увереността в себе си? На 20, на 30 или на 40+ една жена се приема такава, каквато е, и престава да се нуждае от външно огледало (разбирай мнението на околните или вписването в определни стандарти и стереотипи)?

Най-хубаво е да се отървеш от тенденциите кое как трябва да изглежда, да се опитваш да търсиш твоята уникалност и да градиш върху нея. Разбира се, много ти е трудно да повярваш, че си млад, свеж и красив и животът ти предстои и всичко е в твои ръце, когато си на 20-25. Не си харесваш снимките на 30. На 40 вече откриваш неща, които категорично не искаш да са на твоя адрес. На 50, тъкмо преди да се самоубиеш, разбираш колко е приятен, красив, уникално неповторим и единствен животът, и когато отвориш тези снимки на 30, които не си харесвал, искаш да намериш непременно телефона на това момиче и да си ти отново. Онези несъвършенства, които си откривал на 40, не ги виждаш, защото вече имаш достатъчно голям диоптър, така че те са невидими за теб.

Въпрос на чувство за хумор, на вътрешна усмивка и „Окей, какво ще стане, ако съм такава, каквато съм, и не се боря да бъда нещо различно и да приличам на някого?“. Look like, fake, абсолютно ненужна, изтощителна работа. Когато разбереш, че светът няма да спре да се върти и животът няма да стане нито по-добър, нито по-лош, ако се приемеш точно такава, каквато си, настъпва безгранично освобождение, невероятна радост и лекота. И изведнъж наистина, точно това е магическата пръчка, с която започваш и за другите да изглеждаш така, както се чувстваш – щастлив, свободен, простил си си, приел си се. А следващото е само и единствено твоето основно задължение – стъпвайки по тази земя, ти да си щастлив, свободен, весел и да правиш това, което искаш. По най-добрия начин, разбира се.

Каква е твоята тайна да изглеждаш и да се чувстваш добре в кожата си, да имаш доверие на своето вътрешно огледало?

Аз съм си най-сериозният съдия и затова от мен зависи и присъдата, и разрешението да продължа на другия ден отново. Директор съм на дирекция „Правя грешки всеки ден“. Там няма кой да ме смени и дори и да има други претенденти, съм готова да ги победя. Но се научих да си приемам грешките и да си ги прощавам в името на това да ми се даде шанс на другия ден за дузпи и да се поправя. Нищо не е непоправимо. Докато съм на крака, докато съм жива, мога да намеря начин да се извиня за грешката си, да компенсирам глупостите, които съм направила, и да започна отново. Рестарт е възможен.

Знам, че умните хора намират начин да поправят грешките си, а мъдрите ги избягват. Окей, не съм в категория мъдреци, аз съм обикновен градски разбойник и всеки ден съм изкушена да правя щуротии. Намирам в това особено очарование и нямам време да се променям, но наистина всеки път когато оплескам мача, се надявам на шанс, за да се поправя. И в това се крие очарованието на професията ми, на майчинството ми, на партньорството ми в една връзка, която е преминала през много неща и все пак продължава по един симпатичен начин.

Не са много приятелствата, които ми доказват, че наистина съм свестен човек и предпочитан приятел, но пък тези, които имам, са завинаги. И всеки път, когато някой смята, че приятелството е „К'во правиш, бе, как си?“, аз преминавам към „Кажи конкретно от какво имаш нужда, за да го изпълня веднага?“, те не ми се сърдят, а знаят, че наистина ще бъде свършено по най-добрия, най-бързия, най-евтиния, най-достъпния и най-смешния начин. Това ме кара да се чувствам добре в кожата си – да свърша работа, да съм ти полезна и да ти е приятно да ми звъннеш, защото знаеш, че ще намериш човек, който ще те подкрепи и в крайна сметка като ти се накара, ще ти се усмихне.

Женското самочувствие – кои според теб са най-големите митове?

Най-големият мит е съвършенството. То НЕ съществува и слава Богу, защото иначе много замирисва на PVC, на нещо изкуствено, което не ни е нужно. И ние не към съвършенство се стремим. Единственото, което един човек съветвам, и детето си, е да не се сравнява с другите, а със себе си по същото време миналата година. Много е трудно да кажа, че по същото време миналата година съм била по-слаба, по-висока, по-руса, по-синеока, по-красива, по-привлекателна, повече са се обръщали на улицата след мен. Но важното е аз дали имам сили днес да изкача всички стъпала, които ми се предлагат, да свърша всички задачи, които съм си поставила аз и всички останали, при това с удоволствие, без ръш, без напрежение и без това да ми коства пълен локдаун в края на деня. Да ползвам от собствената си вътрешна безгранична енергия, защото ако е канализирана правилно, тя наистина е безкрайна. И тя се превръща в светлина, в това, което хората наричат красота, харизматичност. Собственото ми адекватно агрегатно състояние кара хората да поставят тези епитети – красива, умна, симпатична...

Би ли споделила твой личен ритуал, с чиято помощ постигаш хармония със себе си?

Много съм сменяла и много съм пробвала и всичките те работят по различен начин през годините. Това, което е издържало във времето, е достатъчно количество физически упражнения всеки ден или поне през ден, достатъчно добър и качествен сън, балансирана диета. Което не означава, че трябва да ядете само някакви треви, расли през девет гори в десетата. Спокойно можете да си позволявате и всякакъв джънк, всякакви щуротии, но нека е в мярката. Детокс, изчистване на душата и тялото.

Има нужда и от духовна хигиена – да се грижиш душата да расте успоредно с дупето, т.е. да имаме грижа и за втория етаж, а не само за негово превъзходителство Тялото. Като това е спокойна съвест, достатъчно изчистени и отработени проблеми, стресове, каквито всички имаме в изобилие, но те не бива да се задържат, не бива твоята душа и твоето тяло да ги събират на склад. Дали ще ходите на психоаналитик, дали ще медитирате, дали ще споделяте с приятели... В никакъв случай изпитите 3-5-10 бутилки с приятели не те освобождават от спокойния разговор с някого, който да те посъветва как да преминеш през трудностите. А такива спасители има и човек ги намира, защото Господ е толкова добър като има проблем, да предлага поне няколко решения. Търсете ги, има ги, но понякога човек от страх и от паника ослепява и оглупява. Изчакайте да мине страшното и като съмне, винаги има поне няколко варианта да излезеш от мача победител. Давай напред, прави добро всеки ден, благодари всеки ден, прости си всеки ден, обичай всеки ден.

Любима бюти процедура/продукт, след които можеш да кажеш, че си като чисто нова?

Там, където не ми говорят на главата, оставят ме да заспя и след като се събудя, това, което виждам, със сигурност ми е приятно. За щастие, тази жена, на която съм поверила грижата за моето лице и на детето си, успява да бъде достатъчно деликатна, за да не ме натоварва с приказки, да прави точно това, което е най-добро за мен, аз й се доверявам и дори не питам какво е. Важното е, че след един час като се събудя, и душата ми е обгрижена.

Избрала си за себе си Biologique Recherche. Защо? Какво повече ти дава тази марка?

Неинвазивна, работеща, подкрепяща, с грижа точно към мен, достъпна. Слава Богу, екипите, които правят това, поне в моя град, са вече достатъчно и мога да избера професионална и адекватна грижа. И това, че те самите са много внимателно ориентирани и към околната среда, и към всяка една от нас поотделно, ме кара да се чувствам специална и в сигурни ръце и просто да се доверя. А аз съм контролиращ тип и трудно се доверявам. Марката е съчетала продукта с отношение и грижа и това ме успокоява. Работи за мен, вместо да ми се опънат чертите и да се напрегна.

На коя жена за последно направи комплимент за това, че сияе? На теб самата казвали ли са ти го и кога?

В Лондон преди няколко дни успях да изразя възхищението си от една дама. Тя разбира се, реагира адекватно, което ме накара да не се чувствам нелепо, защото може би в края на краищата там имат друга култура на отношение към тези неща. Но факт е, че много по-често се изкушавам да направя комплимент на жена, било позната или непозната, защото оценявам грижата, знам какво стои зад това и наистина се възхищавам, когато някой е успял да отдели време, сили, нерви, търпение, старание да свети и да се е погрижил до най-дребния детайл за външния си вид, който е празник за мен, за моите очи, за моята душа. И аз го виждам и го аплодирам смело.

Как би описала усещането да застанеш без грим пред обектива?

Стига да имам обеци, мога и гола. Нямам проблем с това да застана без грим пред обектива.