Оля и Краси – събира ги вкусът към битките на токчета

15 December 2021

Когато са на сцена, те влизат с мощен вербален шут. Разтварят гръдния си кош пред публиката и правят дисекция на провалите и страховете си в стендъп, който разпродава Зала 1 на НДК за денонощие. Познаваме Оля Малинова и Красимира Хаджииванова като част от феноменa „Три жени на микрофона“ – същият, който говори за мъжа и жената интимно с такова чувство за самоирония и интелект, че след шоуто им си тръгваш с разкопчан от смях сутиен. Краси е майка с остро перо, а Оля е майка с железeн нюх за бизнес. Те са сред посланиците на кампанията „Събира ни вкусът“, с която „Фантастико“ празнува 30-годишнината си.

Супермаркетите на компанията традиционно подкрепят фондация „Майко мила“ и каузата „Оле, мале“ – социално предприятие, което помага на майки на деца със специални потребности да се издържат сами. Този малък отряд на доброто създават Краси и Елисавета Белобрадова. В две поредни години във веригата текат дарителски кампании и се позиционират ръчно изработени коледни играчки, предпазни маски, мартеници и други продукти на „Оле, мале“. Реализираният приход се използва за развитие на дейността на инициативата.

Желанието да помага тласка Красимира към изграждането на общността „Оле, мале“, която се разраства всяка година и прави жените спокойни и уверени, че могат да се грижат за децата си. „Човек се сблъсква с различни съдби и казуси, особено е. Хем правиш нещо за някого, хем му даваш възможност той сам да прави нещо устойчиво за себе си и семейството си, което е супер ценно.

Предизвикателствата са много. Най-вече да успяваме да предлагаме достатъчно на брой и качествени продукти, така че майките да имат по-голям пазар“, споделя Красимира.

В основата на „Фантастико“ е семейство, което паралелно със супермаркетите създава един от най-добрите клубове за концерти и събития в София. Оля вече познава усещането да разтърсиш публиката в Joy Station с монолог за възможния шорткът към оргазъм в този живот. „Събира ни емпатията към жените. Понякога те имат чувството, че не се справят. Друг път – че, ако бяха избрали различен живот, всичко щеше да е по-добре. Трудно е да си майка, трудно е и да не си майка. Трудно е да си работеща жена.

Трудно е да си жена, която се грижи за къщата или децата и не работи. Нашата кауза е жените да са окей, каквото и да правят и да могат да се смеят свободно на това екстравагантно бреме.“

Краси добавя, че всяка „битка на токчета“, независимо дали става въпрос за системна война с кантара, или за реставрация на отношения и културни паметници, калява връзката помежду им. Събира ги афинитетът им към истината с всичките й бодливи нюанси. Красимира и Оля носят чувството си за справедливост като факела на една невидима „статуя на свободата“, но запалят ли го, край тях светът се пренарежда по по-цивилизован начин. Понякога става въпрос за изконния избор да идеш на протест. Годината е 2012-а, Краси е мениджър в медиа, а редакторите й „цензурират“ желанието й да изрази позиция. Напуска. Друг път въпросът е принципен. „Имам огромен проблем, когато виждам, че жените не се подкрепят – категорична е Оля. – За да очакваме да ни уважават, трябва първо да се уважаваме помежду си. Не е окей жена да качва снимка на друга жена и да й се подиграва. Не е окей да сме жестоки помежду си по един особено женски начин. Смятам, че има едно специално място в ада за жени, които не подкрепят други жени. Нима на всички нас не ни е достатъчно трудно, за да можем да кажем: „Маци, всичко е наред. И моята къща не блести всеки ден“.“

Дисциплина, нерви като корабни въжета и желязна вяра в себе си превръщат Оля в дизайнер на един от най-пристрастяващите брандове вино. Добрият продукт разгръща потенциала си още по-скоростно при наличието на добро сърце. „Емпатията е качество, което определено облагородява всяка бизнес среда и точно затова жените на високи ръководни позиции правят екипите много успешни. Ние сме абсолютно незаменима част от бизнеса и икономиката“, смята Малинова.

Животът ни с Оля остава подчинен на комедийния жанр и не спира да вдъхновява сюжети за стендъп въпреки турбуленциите, казва Краси: „Радваме се, че живеем в България, където нищо не е наред, и това ми дава възможност да пиша вече 20 години. Ако живеехме в Швейцария, какво щяхме да правим?! Да пишем за метрото, което някой четвъртък е закъсняло с четвърт секунда? Радваме се, че сме в България. Както се пееше в един чалга хит – не сме безгрешни, но сме истински.“

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР