Изложбата „Салона на природата“ е истинско пиршество за душата на поета и въображението на художника. Тя се открива на 30 ноември в СГХГ и ще може да я видите до февруари догодина.

Изложбата стъпва върху два карайъгълни камъка: Борис Христов – стихове / Милко Божков – живопис, акварели и рисунки.

„Всеки камък е белязан по рождение
като завършена творба... Работата на художника
в Салона на природата е –
търпеливо да извае постамента.“

Поетът Борис Христов от години се вслушва в шепота на камъка. Първоначално размишлява върху причудливия рисунък на патините от лишеи и мъхове, опитвайки се да разгадае техния език, заключващ Времето с ключа на Мълчанието. Така се ражда „ Каменна книга“ ( изд.Elements, 2006). След това съотнася издирени, заснети камъни и преобразуваните им различности с мисли, породени от философи и поети, оставили свойте отпечатъци от думи (между V век пр. Хр и ХХ век, от Лао Дзъ до Йосиф Бродски). Така се ражда антологията „Камък и слово“ ( изд.Рива, 2015). Следват собствените му стихове, които редом с фотографиите вдъхновяват художника Милко Божков да коментира с езика на четката образите на камъка, окъпани от поезията. Така се ражда идеята за тази изложба – съчетание на поетично-философски и живописно-поетични творби.

Представени са 55 живописни произведения, своеобразен коментар и на фотографиите на Поета, и на неговите размишления. В повечето от случаите резултатът опровергава тезата, че художникът трябва да се ограничи с „извайването на постамента“. 42 акварела и 40 рисунки с туш подкрепят живописта.