През деветте години, когато заемала кабинета на главния редактор, Даяна Вриланд неизменно обядвала със сандвич с фъстъчено масло и мармалад и чаша уиски с много лед. Жената, която мнозина смятат за най-добрата модна редакторка на всички времена, е уволнена от „Вог“ преди 50 години, но сянката й в историята на фешън библията е твърде дълга, за да бъде забравена.

В кабинета й във „Вог“ ухаело на ароматни свещи. Внукът й Александър си спомня, че първия път, когато го завели на работното място на баба му, почти припаднал от силната миризма. У дома винаги държала купа с ароматни потпури край себе си, палела кандила и свещи, пръскала помещенията с интериорни парфюми, инжектирала аромати във възглавниците. Толкова е скучно да дишаш просто въздух!

Даяна не презирала нищо повече от скуката. Дори да е истина, не го казвай, ако е скучно, обичала да повтаря тя. Не можела да допусне, че внукът й, който живял известно време с родителите си в Мароко, отивал на училище с банален жълт автобус. Според нея всяка сутрин идвали да го вземат туареги с изсечени лица и сини джелабии, които го отвеждали на училище на тънконогите си арабски жребци.

Всичко трябвало да се върши със стил. Стилът ви помага да слизате по стълбите, да ставате рано, това е начин на живот, настоявала тя. Точно стилът й, толкова различен, толкова оригинален, й изял главата като главен редактор на „Вог“. Бил неприложим за американките.

Хрумванията й били толкова чудати понякога. Даяна много вярвала в сънищата, а една нощ й се присънили коси, гладени с ютия. На другата сутрин тя вече диктувала съня си на секретарката. През януари 1964 година читателките на „Вог“ били изненадани от фотографията на Ървинг Пен, на която моделката лежи на дъска за гладене, докато гладят косата й с ютия.

Много преди пандемията да наложи хоумофиса, Даяна Вриланд се възползвала от удобството да работи от къщи. По-точно – да ръководи подчинените си по телефона. В 8,30 сутринта тя вече седяла по халат в плетеното си кресло, разположено в ъгъла на просторната, обляна в светлина баня, пред нея на сгъваема масичка имало пепелник, кибрит и вазичка, пълна с цигари „Лъки страйк“, и през плътния тютюнев дим диктувала в слушалката поредния меморандум.

Даяна не обсъждала с никого, не правела брейнсторминг с екипа си, не сондирала мнението на фотографите, а просто диктувала онова, което била видяла в сънищата и мечтите си. „Знаете ли, вярвам на сънищата – казвала тя. – Мисля, че живеем само чрез мечтите и въображението си. Това е единствената реалност, която някога сме познавали.“

Повече за живота й може да прочетете тук: Даяна Вриланд - трябва самият ти да си гений, за да я оцениш напълно