Историята на Фаюмските портрети напомня сюжет за Индиана Джоунс с гробници, обирджии и откриването на едно съкровище.

В зората на 17. век те са споменати за първи път от италианския авантюрист и пътешественик (синоними в онези времена) Пиетро дела Вале, който донесъл в Европа два портрета, намерени в оазиса Сакар-Мемфис. През 19. век отделни портрети се появяват ту при виенски търговец на антики, ту при гръцки антиквар в Кайро, уж намерени при разкопки.

През 1887 г. става ясно, че „разкопките“ са извършвани от египетски селяни, които търсели в пустинята находища на нитратна сол, за да наторяват нивите си. Те се натъквали на некрополи с мумии, от които ставали чудесни подпалки за огньовете в студените пустинни нощи. На следващата година английският археолог и египтолог сър Уилям Петри разучава некрополите във Фаюмския оазис, намиращ се в днешен Египет, и описва добросъвестно находките.

Какво представляват Фаюмските портрети?

Това са антични портрети на хора, прикрепени към мумиите им. Някои от тях са принадлежали на съвременници на Христос, най-късните са от 3.-4. век. Портретът покривал лицето на увития с ленени ленти покойник и замествал маската от класическите египетски мумии. Изработката, както и мумифицирането на телата стрували скъпо, така че изобразените явно са били богати гръко-римски заселници или са произхождали от влиятелни местни семейства. По прическите и украшенията на жените можем да съдим за модата на елита в африканските провинции на Рим.

Портретите са нарисувани върху дървесина, устойчива на гниене – тис, смокиня, липа, кедър, кипарис, пиния, дъб. Сухият горещ климат и пясъците на Египет са запазили през вековете красотата на цветовете им. Триизмерността на изображенията е постигната с помощта на светлосенки. Повечето лица са типични за Средиземноморието – смугли, с дълги носове, големи окръглени очи, къдрави коси.

С реализма си портретите въздействат като снимки от епохата. Вярното пресъздаване на индивидуалните черти всъщност е било много важно. Древните египтяни, а тук имаме работа точно с египетските традиции, смятали, че след смъртта Ка, мистичният двойник на човека, който се отделя от тялото, може да се всели в изображението на покойния и така той да получи нов живот. Но ако изображението не е реалистично, Ка няма да го познае и ще се скита вечно.

Известни са около 900 Фаюмски портрета, пръснати из целия свят, въпреки че сър Уилям Петри мечтаел да ги види събрани в една експозиция. Струва си да ги потърсим из сбирките на Лувъра, Британския музей, нюйоркския Метрополитън, лосанджелиския Гети, Археологическия музей в Атина, както и в Дрезден, където се пазят двата портрета, донесени от Дела Вале. Според Андре Малро в погледите на тези 900 жени, мъже и деца гори кандилото на вечния живот. И наистина, сякаш самото време ни гледа през очите им.