Филмът „Невероятната съдба на Амели Пулен“ на режисьора Жан-Пиер Жьоне, една от най-любимите ни модерни класики на френското кино, в навършва 20 години. Полуфантастична, леко абсурдна, комична, нежна и чудно романтична приказка за приключенията на една съвременна Алиса в Града на чудесата, пардон – в Париж.

Амели (Одри Тоту) е 22-годишно момиче, преживяло някое и друго любовно разочарование, което обича да се скита из Париж и да открива разни неща, които май само тя си вижда. В деня на смъртта на принцеса Даяна тя открива в стената в дома си метална кутия, принадлежала на момче, което е живяло преди нея в този апартамент. Амели решава да открие порасналото вече момче и да му върне кутията.

Одри Тоту се превръща в световна звезда с ролята си в този филм, макар че самата роля е писана за друга актриса – англичанката Емили Уотсън („Порейки вълните“ на Ларс фон Триер, „Госфорд парк“ на Робърт Олтман). Така или иначе вече никой не може да си представи, че е възможно друга актриса да бъде Амели, вместо Тоту, въплъщението на френския шик от началото на 21 век.

За снимките на филма Жьоне „почиства“ улиците на Париж (тези, на които снима, разбира се) от всички коли, заличава графитите и разлепените постери и въобще се опитва да придаде на града облик на митичния Париж, онзи от сънищата и мечтите ни.

Показан в Америка два месеца след безпрецедентната терористична атака от 11 септември 2001 г., филмът със своята лека тъга, но и огромен заряд от радост и любов към живота, се превръща в най-гледания френски филм отвъд Океана като печели над 33,2 милиона долара, освен това е номиниран за пет награди „Оскар“. Някои от местата, където е сниман, се превръщат в истински туристически атракции, а след излизането му на екран, стотици хиляди новородени момиченца са кръстени Амели.

След снимките на филма Одри Тоту, която никога не е била напълно обсебена от актьорската професия и по собствените й думи, детската й мечта е била да стане приматолог, заминава за остров Суматра, за да изучава орангутаните.