Успялата отхвърлена

Той шепне нещо в ухото ù и сякаш всеки момент рижата му брада ще докосне лицето ù. Тя е извърнала глава и погледът ù е спрял върху бутониера с виолетки, паднала на земята по време на танца им. Тя е Сюзан Валодон, а той е Иполит-Алфонс Фурнез – двама съвсем реални парижани, уловени в една от най-известните картини на Реноар „Танц в Буживал“.

Кристина Тужарова 12 October 2021

„Танц в Буживал“, Пиер-Огюст Реноар, 1883 г., 98,1 см х 181,9, Музей на изящните изкуства, Бостън

Той шепне нещо в ухото ù и сякаш всеки момент рижата му брада ще докосне лицето ù. Тя е извърнала глава и погледът ù е спрял върху бутониера с виолетки, паднала на земята по време на танца им.

Тя е Сюзан Валодон, а той е Иполит-Алфонс Фурнез – двама съвсем реални парижани, уловени в една от най-известните картини на Реноар „Танц в Буживал“.

Буживал е предградие в западната част на Париж. Място, където импресионисти като Реноар често рисуват около многобройните кафенета на открито край Сена. Кадрите от многолюдния модерен град, миговете от живота – това са темите, които интересуват новите художници. Иполит-Алфонс е син на собственика на едно от тези популярни кафенета, но ключовите герои в тази история са момичето и човекът зад статива – Огюст Реноар.

Мари-Клементин Валодон, позната като Сюзан Валодон, дебютира като модел в Монмартър на 15-годишна възраст. Тя е упорита, независима, но и чувствителна, и артистична. Привлекателна е за художниците с големите си сини очи и златистокафяви къдрици. Именно докато позира, започва нейното обучение като художник. В по-зряла възраст тя ще бъде една от малкото утвърдени жени импресионисти.

Трудностите са спътник на Сюзан още от раждането ѝ. Майка ѝ е перачка, а бащата остава неизвестен. Започва да работи на 11-годишна възраст – в мелница, в ателие за погребални венци, продава зеленчуци, става сервитьорка, а на 15 – и акробатка в цирк. Година по-късно пада от трапец и това слага край на цирковата ѝ кариера.

Валодон става модел на Реноар и той я рисува в продължение на пет години. Когато се срещат, той е на 40, вече известен художник в Париж. Двамата се разхождат по улиците на Монмартър под ръка и никой не се съмнява, че са любовници.

През 1882 г., когато е на 17 (година преди създаването на „Танц в Буживал“), тя ражда дете, за което се предполага, че е син на Реноар. В крайна сметка обаче той избира Алин Шариго пред нея – първо за модел, а по-късно и за съпруга, и това белязва трайно Сюзан. Реноар се отнася със снизхождение към опитите ѝ да рисува. И може би точно това я мотивира да стане художник. След като Реноар не намира една бивша циркова актриса и модел достойна за професията му, друг художник подава ръка на Сюзан и ѝ помага да се утвърди сред импресионистите.

Анри дьо Тулуз-Лотрек има ателие на последния етаж в сграда, в която живеят Сюзан, майка ѝ и синът ѝ Морис. Тулуз-Лотрек е първият, който купува нейни скици. Той се забавлява, когато посетителите на ателието му ги приписват на Дега или Теофил Щайнлен.
По негово настояване през 1887 г. Сюзан се среща с Едгар Дега – един от първите импресионисти и безспорен авторитет в кръга на модерните художници. След като разглежда работите ѝ, Дега се обръща към нея с думите: „Да, вярно е. Вие наистина сте една от нас“.

--------------------

Кристина Тужарова води лекции „История на изкуството за любители“ и курсове по рисуване, съчетани с история на изкуството, за деца и възрастни – присъствено и онлайн. Вижте повече на www.artforamateurs.com или на страницата на „История на изкуството за любители“ във Фейсбук.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР