Бет Харт пълни догоре най-големите зали – Royal Albert Hall в Лондон, Olympia в Париж, Ryman Auditorium в Нашвил, Тенеси – и ги покорява, превръща ги в свой дом и свое лично пространство. Оставя публиката без дъх, не само заради музиката си, но и заради пълното си отдаване и откровение. Наричат я „преродената Джанис Джоплин“, „ненадмината рок звезда“, но Бет Харт не може да бъде описана, нито разказана, тя може да бъде само почувствана!

Родена е на 24 януари 1972 г. в „най-музикалния град в САЩ“ – Лос Анджелис. Едва четиригодишна, родителите й я записват на частни уроци по пиано. С годините, напредвайки с класиките на Бах, Бетовен и Рахманинов, се увлича и свири по слух и композиции на Ета Джеймс, Отис Рединг и Лед Цепелин. Майка й често пуска в дома им да звучат Били Холидей и Даян Уошингтън, докато баща й я въвежда в света на агресивния рок заради собствените си музикални пристрастия.

Съдбата на младото момиче обаче тръгва в друга посока, когато родителите й се развеждат, а баща й влиза в затвора. Преодолявайки семейната криза в най-чувствителните си години, Бет и сестра й намират „утеха“ в наркотиците, така популярни в слънчева Калифорния.  Този период не преминава, без да остави следа във формирането й. В интервю тя споделя, че ако не е била музиката, би била съвсем на ръба да последва сестра си в отвъдното.

Бет намира сили да завърши гимназия не без трудности и се записва да следва във Висшето музикално училище в Лос Анджелис. Паралелно свири в клубове, но този живот крие много опасности. Не след дълго е изключена и не й остава друго, освен да се посвети на музиката така, както тя я разбира и чувства.

През 1993 г. участва в конкурса за търсене на таланти Starsearch, който печели с наградата от 100 хиляди долара. Успява да си купи апартамент, но за половин година останалите пари изтичат в бездънната яма на нощния живот, наркотиците и алкохола. И все пак с групата си свири в нощни клубове и по улиците на Санта Моника шест дни в седмицата. Открива я продуцентът Дейвид Фостър и след като е създала 143 (!) авторски песни, през 1996 г. записва първия си студиен албум Immortal, който изненадващо става платинен. Работата и емоциите на Бет Харт се превръщат във верига от номинации за музикални награди. Тя започва успешно сътрудничество с един от най-големите съвременни блус китаристи Джо Бонамаса.

До 2005 г. животът й е белязан от пропаданията в ада – петкратно влиза в клиники за лечение на зависимости и в тази нелека битка за живот основна роля изиграва съпругът й. По онова време лекарите твърдят, че в нейното състояние не може да се говори въобще за някакъв шоубизнес, защото е на ръба между живота и смъртта. Усложненията идват и от поставената й диагноза „биполярно разстройство“.

Но Бет Харт се възражда като феникс от пепелта на опустошението. Могъщият й талант не може да я предаде, както и милионите й почитатели. В дискографията й са вече 13 албума, пълни големите концертни зали по света. Брилянтен текстописец, тя неведнъж е споделяла, че се възхищава на поетичното творчество на Ленард Коен.

Когато я питат дали, участвайки в мюзикъл на Бродуей, посветен на голямата Джанис Джоплин, се идентифицира с нея, Бет заявява: „Тя имаше много трудна съдба. Животът й приключи непростимо рано. Разбира се, името й остана в историята съвсем заслужено. Но не мога да кажа, че я причислявам към своите идоли или се уча от нея. Когато ме сравняват с нея, го приемам спокойно, защото знам, че това сравнение е повърхностно, основавайки се само на факта, че музиката, която изпълнявам, изглежда на пръв поглед стилистично свързана с нейната музика, но това, честно казано, не е напълно вярно. Ако говорим за мюзикъла, това беше роля, която наистина исках да изиграя добре, и изглежда, че успях. Но това е само роля, а не модел за подражание“.

За Бет Харт музикалните критици казват, че изпълнител с такава безумна енергия, с толкова страст и естественост на сцената отдавна не се е срещал. И че тя е феноменална като рок-блус певица на новото време.

Бет Харт ще гостува у нас на 25 август със съдействието на BG Sound Stage.