Пред служебния вход на Операта. Там се срещаме с премиерсолиста на Националната опера и балет Никола Хаджитанев между две репетиции за новия спектакъл „Танго“ по музика на Астор Пиацола.

Наскоро се навършиха 100 години от рождението на Пиацола. Създател на „Танго“ е Светлин Ивелинов. „Две действия, около час и петдесет минути е музиката. Сюжетът е доста заплетен – обяснява Никола. – Аз съм главният герой, който се разделя с годеницата си точно преди сватбата, за да търси идеала си. Има видения, една черна роза, която постепенно се материализира. Тежък балет е, с много за танцуване.“ В спектакъла Никола Хаджитанев си партнира с примабалерината Марта Петкова. Двамата се познават още от балетното училище. При първата им среща Никола е зашеметен от красивото момиче. Двамата преминават през юношеското влюбване, за да останат най-добри приятели и сценични партньори днес.

Никола има прекрасен малък син, Боян, който учи тромпет в Музикалното училище. „На нас в училище ни казваха – пазете краката, в училището на Боян казват –  пазете ръцете“, смее се Никола. За да се пази от нежелани травми, той е отказал екстремните спортове, никакви ски, кънки. Понякога все още рита футбол, любимия му спорт от детството. Само че не с кварталната банда, а със сина си.

Никола е от артистично семейство. Дядовците му са оперни певци, леля му е цигуларка. Баща му Христо Хаджитанев е художник, автор на повечето корици на издателство „Еднорог“. Съвсем наскоро по книжарниците излезе поредният трилър на Вал Макдърмид с неговото оформление.

В репертоара на Никола Хаджитанев са водещите партии в „Жизел“, „Лебедово езеро“, „Дон Кихот“, „Лешникотрошачката“, „Зорба Гъркът“, „Ромео и Жулиета“ и др., печелил е наши и чужди отличия, танцувал е в Болшой. Има магистратура по арт мениджмънт и балетна режисура. В Балетното училище го води майка му, може би и като опит да канализира енергията на 10-годишното момче.

Ако не бяхте станали балетист, щяхте да сте…

Астронавт. От дете мечтая да видя Земята от Космоса. Бих се включил в някоя космическа авантюра, но да знам, че ще се върна. Или реставратор. Обичам да реновирам стари неща – стария си мотор „Дукати“ например.

Кой трябва да падне от задната седалка на мотора, за да се прочете какво пише на гърба на якето ви?

Сакът ми. (Смее се.) Не, аз мотора го продадох, защото карането в града ми беше безумно стресиращо. Когато имах време, пътувах извън София и ми беше огромен кеф – по манастири, по хубави места, до морето съм ходил с него 4-5 години. Моята афера с мотора беше малко егоистична. Много обичах да съм сам, това беше моето време. Рядко съм качвал човек отзад.

И заменихте мотора с…
„Ауди 3“.

Къде държите кантара вкъщи?

Нямам кантар. Не съм се мерил от години. Аз съм 1,77 м и 70 кг плюс 1-2 отгоре. Гледам да се чувствам и да изглеждам добре. Предполагам, че балерините държат кантара близо до леглото и се мерят всяка сутрин.

Може би за вас е по-важно теглото на партньорката ви, отколкото вашето собствено.

За мен, да.  

Правили ли сте забележка на Марта в това отношение?

Никога. Тя има този плюс, че като наближи спектакъл, особено „Лебедово езеро“, започва да слабее с часове. Изпива се пред очите ми от напрежение.

Корейският балетист Кимин Ким, премиерсолист на Мариинския театър, при гостуването си в София определи диетата си така: като видя храна, ям. Какъв е вашият хранителен режим?

Съгласен съм с него. Когато съм в сезон и съм натоварен, абсолютно не се ограничавам. Ям повече вечер, когато се прибера. През деня – по-скоро ядки, някоя вафла, за да залъжа глада. Не мога да репетирам пълноценно на пълен стомах. Не се ограничавам нито със сладкото, нито с тестото. Единствено внимавам, когато почивам, защото тогава ям много, а като спреш да работиш, бързо се качват килограми.

По време на ваканция поддържате ли форма?

Много рядко ми се случва да почивам дълго. Летата обикновено са ми натоварени с участия. И ако мога да открадна 10-15 дена, гледам да не правя нищо, свързано с физически труд. Ако някой приятел ме покани да ходим на планина, казвам, абсурд. Почивката за мен е мързелуване и нищонеправене.

Когато за първи път са ви завели в Балетното училище, сте влезли в зала със 100 момичета и сте се уплашили. Ако влезете сега в зала със 100 жени, ще се уплашите ли?

По-скоро не. Почти всеки ден прекарвам времето си с много хубави жени.

Кой е любимият ви балетист?

Михаил Баришников. От друга планета е. Той е един от малкото балетисти, танцуващи страхотно във всеки стил. Универсален, емоционален, артист. „Най-ужасното“ е, че докато танцува, по лицето му се чете абсолютно удоволствие. От постъпването ми в театъра работим в тази посока с моя репетитор Ясен Вълчанов – че не сме само балетисти, но и артисти.

Баришников се е снимал във филми. Вие също – в италианския сериал „Целуваме ръце“. Действието се развива в Ню Йорк, вие сте в близката до вас роля на месар.

(Смее се.) Моите участия са много скромни. В италианския сериал трябваше да заместя един от актьорите. Там си партнирах с Фахрадин Фахрадинов, с когото много добре си изкарахме около две седмици. Актьорският състав беше силен. Участваше Вирна Лизи. Снимал съм се още – бях много малък – в документалната поредица „Богове и поклонници“ като подрастващ тракийски цар. В доста реклами. Но нищо сериозно засега.

Откриха начин, по който може да се изтриват лоши спомени. Вие бихте ли?

Не се затормозявам със спомени. Не ги задържам.

Звучат като думи на щастлив човек.

Да, аз съм щастлив. Животът е пред мен, имам хубава кариера, хубав син. За него искам само да е добър, позитивен и да не губи детското в себе си.