Големият актьор, ирландец по кръв и по дух, когото помним от филми като „Ескалибур“ (1981) на Джон Бурман, Miller’s Crossing (1990) на братя Коен, „Обичайните заподозрени“ (1995) на Брайън Сингър, даде онлайн пресконференция по повод старта на втория сезон на сериала „Война на световете“ по FOX.

Поредицата, създадена от носителя на БАФТА Хауърд Овърман, е съвременна интерпретация на легендарния роман на Хърбърт Уелс „Война на световете“ – един от най-екранизираните научнофантастични романи въобще, като може би най-известните версии са дело на знаменити режисьори като Орсън Уелс (шокиращият радиоспектакъл по CBS, излъчен навръх Хелоуин през 1938 г.) и Стивън Спилбърг (от 2005 г., с Том Круз в главната роля). В първия сезон на новия сериал „Война на световете“, излъчен през 2019 г. и превърнал се в световен хит, човечеството е почти унищожено от извънземни нашественици, като само отделни групи оцелели продължават да се борят за съществуването си. Гейбриъл Бърн е в ролята на учен невролог, чиито син и бивша съпруга загиват при атаката на пришълците, а той дава обет, че ще унищожи нашествениците, и започва да разработва биологично оръжие. Действието във втори сезон започва 6 месеца след случилото се в края на първи сезон. Сега ще разберем и повече за извънземната раса, която атакува Земята, както и дали пък ние сме чак толкова различни от тях.

Гейбриъл Бърн е роден в Дъблин и става актьор на сравнително късна възраст – 28 години. Дотогава се занимава с най-различни неща. Най-напред в продължение на 5 години учи за свещеник, но открива, че не го чувства като  призвание. През 2010 г. признава в интервю, че като дете е станал жертва на сексуално посегателство от страна на свещеник. Решава да говори само защото смята, че табуто мъже да споделят подобни преживявания им създава проблеми през целия живот.

Бърн учи история, археология и лингвистика в университета, преподава испански език, а за известно време дори работи като готвач. В крайна сметка съдбата го отвежда в театъра. През годините той е неколкократен носител на наградата „Тони“. Първата му сериозна роля в киното е не къде да е, а при Джон Бурман във филма му „Ескалибур“, където си партнира с Хелън Мирън и Лиъм Нийсън. Носител е на „Златен глобус“ (2008) за ролята си в сериала на HBO „Психотерапия“. Снимал е още с режисьори като Вим Вендерс, Коста Гаврас.

Има три деца – син и дъщеря от 10-годишната си връзка с актрисата Елън Бъркин и още една, вече 4-годишна дъщеря, от брака си с Хана Бет Кинг.

Здравейте, господин Бърн! Във „Война на световете“ става въпрос за нашествие на извънземни. Срам не срам, ще попитам: вие самият вярвате ли в извънземен разум?

Не знам. Възможно е. Ако преди 50 години ме бяхте попитали вярвам ли в духове, щях да ви кажа същото. Вярвам в определен вид духове. Обаче дали вярвам в същества с антенки на главата, които идват на земята с летящи чинии? Не. Дали знаем изобщо нещо за гигантския Космос? Не. Дали някъде там има някакви такива като нас, които си събуват обувките, пушат си лулата и гледат някаква форма на телевизия? Не мисля. Има ли някъде там енергия, която ние все още не познаваме, не разбираме и която би могла да е някаква форма на живот? Не знам отговора на този въпрос. Но знам, че в света, в който ние живеем, има много по-плашещи неща от извънземните във фантастичните книги и филми. Все пак… ако ги срещнете, дайте знак.

Извънземните всъщност са метафора на онова, от което се страхуваме, и затова всяко поколение интерпретира тази тема. Кои са най-големите заплахи, от които човечеството трябва да се страхува в момента?

Параноята, апатията, отричането, дезинформацията… Нивото на образованието. Всички те са свързани и имат роля в начина, по който формираме мнението си, в начина, по който чувстваме нещата, в разбирането за това кое можем и кое не можем да променим… Линията, която разделя реалността и фантастиката, действителността и измислицата, става все по-тънка с всеки изминал ден. Затова дори когато гледате документален филм, си казвате: Хм, това истина ли е, или не е истина? Защото този филм е направен и монтиран като игрален филм. От друга страна, много често напълно измислена история е заснета и представена така, все едно е документална, истинска и подсъзнателно влияе на начина, по който гледаме на нещата. Всички тези неща водят до отричането, отхвърлянето, усещането за парализа. Това е най-голямата опасност.

Кое беше най-голямото предизвикателство за вас при превъплъщаването ви във вашия герой Бил във „Война на световете“?

Ако трябва да съм честен – нямаше предизвикателства. Предполагам, че е предизвикателство, когато играеш в този жанр, да се опиташ да вложиш колкото се може повече емоция. Защото това не е Чехов все пак, този жанр е свързан с действие, с напрежение, не толкова с преживявания.

Научнофантастичните книги и филми често се оказват нещо като „пророци“. Ето например филмите „Заразяване“, „Перфектно чувство“, сериалът Brave New World. Според вас кой ще е следващият филм или пък книга, чийто сюжет може да ни се случи в действителност?

Мисля, че целта на художествената измислица, независимо дали е фантастика, роман и т.н., е да осмисли света, в който живеем. Бъдещето е измислица, фактите от миналото са реалност, истина. Затова ние можем да погледнем назад и да използваме наученото от миналото в настоящето и в перспективата на бъдещето. Ясно е, че развитието на технологиите е това, което ни тласка напред през цялото времe. Ясно е, че това, което сега познаваме, след 10–15 години ще е остаряло. Светът на научната фантастика е светът на въображението. Спомням си, че някой някога попита Пол Макартни как пише песните си. Отговорът му бе доста интересен: „Не знам, просто си идват в мен. Моята работа е да превърна тази информация в нещо, с което хората биха могли да се свържат, нещо, което биха могли да почувстват“. Мисля, че така е и с авторите на научна фантастика. Много пъти грешат, но и много пъти излизат прави. Как например Леонардо да Винчи рисува самолети през 1453 г.? Това винаги ме е изумявало! Как така още древните гърци са открили неща, които са накарали векове по-късно Колумб да каже – тези хора може би са прави и може би Земята наистина не е плоска. Така че миналото, сегашното и бъдещето са свързани.

Как влязохте в кожата на героя си в началото на втория сезон, където действието се развива шест месеца след края на първия?

Моят персонаж губи сина си и жена си. И аудиторията знае, че това му се е случило в предишния сезон. Всеки познава скръбта по един или друг начин. Няма нужда да „играеш“ тези неща, просто трябва да оставиш аудиторията да ги разбере, да ги почувства.

Преди две години, когато тръгваше първият сезон на сериала, също споменахте, че една от опасните тенденции в обществото е склонността да отричаме. Тогава ставаше въпрос за климатичните промени. Същото ли се случва с пандемията?

Ние трябваше да застанем лице в лице с пандемията – нямахме избор. И отговорът ни бе достоен – изобретяването на ваксините, опитът да се обединят всички страни в справянето с проблема. Ако ние действаме по същия начин с проблемите с околната среда, с военните конфликти и т.н., наистина можем да променим света. Не в този наивен смисъл – мир и любов и т.н. Ние наистина сме в състояние да променим света, в който живеем. Въпреки че понякога все още мислим много примитивно. Онова, което забелязвам през последните години, че се налага т.нар. пожелателно мислене (wishful thinking) – нашите мнения и убеждения се основават на онова, което искаме и ни харесва да си представяме, а не на рационални доводи, научни доказателства и т.н. Това мислене се появява заради дълбокото ни желание да редуцираме сложността на проблема. Затова и така избуяха всякакви конспиративни теории – защото те намират лесен отговор на сложни въпроси. „О, всичко е ясно, знам защо се случва така!“ Но всъщност не е толкова просто. Само че с онези примитивни области в мозъка си ние искаме точно така да стоят нещата, искаме щастлив край, искаме отговор. Така че пожелателното мислене и желанието да намерим прости отговори на сложни проблеми са нещото, което бих прибавил към списъка за 2021 г. Все пак QAnon (конспиративна теория за елита, който дирижира управлението на света – б.р.) се появи точно сега.

Казвате в едно скорошно интервю, че във всеки един момент се опитвате да имате поне един проект, върху който да работите и който се опитва да каже нещо важно и съществено. Кое в момента е най-интересното за вас във вашата работа?

Нещо, което да кара хората да чувстват преди всичко, но и да мислят. Не съм голям фен на … изкривяването на истината. Когато гледам телевизия, винаги си казвам: какво ми казва това, което гледам, какво ми дава? Ще ви дам много прост пример – превключвате каналите и гледате как в различни филми и предавания са представени например жените, или как са представени нашите взаимоотношения, какъв е политическият ъгъл на това представяне… Защото имаше един период, в който, ако в някакъв филм тип от Средния изток влезе в действието, краят е ясен. Ето това е опасна пропаганда, която бавно настройва мисленето ти. Може би съм в грешния бизнес, честно казано, но когато разбрах как се случват нещата в киното, мисленето ми се промени. Не гледам на този бизнес както много хора около мен – по някакъв претенциозен, самомнителен начин. Опитвам се да правя смислени неща.

Научнофантастичните филми обикновено се правят в Америка. „Война на световете“ обаче е английско-френска продукция. Каква е разликата между европейския герой и този, който той би бил, ако бе в Америка?

Прекрасен въпрос! Свежда се до това каква е разликата между европейското и американското съдържание и как тази разлика рефлектира върху идентичността на европейската култура. Киното и телевизията са бизнес, пазар и хората, които правят телевизия и кино, трябва да разбират пазара. В настоящето начинът, по който хората по света гледат филми, е американският начин. Европейците мислят различно, защото културно са различни, но в същото време границите между културите в момента стават все по-имагинерни. Представете си снимка на дете от Индия с тишърт с надпис Nike. Разбирате, че това не е просто тишърт Nike, а нещо много по-дълбоко. Така че въпросът с притежаването на собствен културен наратив е дълбок въпрос. Както и този как да запазим идентичността си пред натиска на пазара.