По професия тя е икономист, завършва висшето си образование в University of Portsmouth. През 2018 г. излезе книгата й с рецепти „Вкуснотека с Ани Шакарян“. Близо 100 страници в нея са посветени на десертите – все пак фамилията на Ани идва от „шекер“. Застъпена е и арменската кухня. Книгата вече не може да се намери в книжарниците, но може би за нея ще има новини…

Ще ни кажете ли рецептата за успешен кулинарен блог?

От позицията на моя 10-годишен опит в блогърстването мога да споделя, че за мен рецептата за успешен кулинарен блог е 1 чаена чаша талант, 1 кафена чаша постоянство, 3 чаени лъжички усилие и старание да подбираш най-добрите и успешни рецепти, 1 супена лъжица самокритика, щипка финес и 100 грама любов към това да готвиш и вдъхновяваш хората. „Вкуснотека“ се гордее със своята успеваемост и точност на рецептите. Ако не съм сигурна в успеха на дадена рецепта, избирам да не я публикувам, защото не искам да разочаровам читателите си с изгубено време, похабени продукти и липса на резултат.

Какви са корените на интереса ви към кулинарията?

Любовта към кулинарията дължа на моите арменски корени. Двете ми баби бяха чудесни кулинарки. Баба Арсине беше майстор на домашните печива. След училище я наблюдавах с часове как разточва фини като вестник кори за баница или навива кифлички. От друга страна, баба Мариам беше виртуоз в декорирането и аранжирането на храната. Обичаше да отделя внимание на детайлите. Майка ми е може би единствената жена в семейството, която не е такъв любител на кулинарията, но е благословена да готви много вкусно. Предполагам, че в ДНК-то ми има заложен по малко талант от трите. Аз от своя страна го събудих, когато се събрах с моя съпруг и се роди голямата ми дъщеря. Започнах да следя различни блогове, да гледам кулинарни предавания и да експериментирам. Открих, че невинаги ми е нужно да следвам определена рецепта. Виждам го в главата си. Понякога ми стига една снимка или да опитам една хапка от дадено ястие и веднага започвам да конструирам в съзнанието си план за изпълнение и необходимите ми съставки.

Арменската кухня се слави като „бавна“, ястията се приготвят часове наред и с наслада. Коя е най-бавната рецепта?

Арменската кухня е една от най-древните кухни в Кавказкия регион. Готвенето е изключително трудоемко и времеемко, но крайният резултат е божествена, комфортна храна, която гали сетивата. Едно от несъмнено най-бавните ястия е кюфтеобразният кололак. Приготвя се от телешко месо, което се нарязва на много тънки жулиени и след това се бие продължително време с дървен чук, докато добие консистенция на суфле. Съвременните домакини го минават няколко пъти през блендер. Поради популярността на тази рецепта в Армения продават готова смес за кололак в магазините. Суфлето след това се овкусява с подправки, като кимион, кориандър и други, както и с арменски коняк, оформя се като голямо кюфте и се вари. Свареният кололак трябва да има фина консистенция и малки кратерчета по повърхността. Поднася се нарязан на филии, върху които се поставя парче масло да се разтопи. Вкусът е невероятен.

Мантъ е от любимите на моите деца ястия. Представлява лодчици от домашно приготвено тесто, разточено на много тънко, с плънка от кайма, които се пекат във фурната, а когато станат хрупкави, се заливат с домашен месен бульон. Поднасят се с млечен сос с чесън и се поливат с препържено масло с червен пипер. По желание се поръсват с джоджен.

А имате ли любима бърза рецепта?

В ежедневието ми това е гратен с тиквички и сирене. Отнема половин час. Приготвям я буквално по веднъж седмично, защото децата го обичат много. Рецептата можете да откриете в моята книга.

Казвали сте, че дъщерите ви често се включват в приготвянето на храна. Коя е любимата им арменска рецепта?

Моите момичета много обичат да готвят. Дори се стига до конфликт между тях коя да ми помага, когато готвя. Използвам времето да им обяснявам основни принципи и техники, за да имат разбиране какво и как да правят. Уча ги, че кулинарията е изкуство и е необходимо търпение и старание. Вярвам, че готвенето с мама ще им създаде мили спомени. Голямата ми дъщеря Аида, която е на 12 г., вече все по-често готви напълно сама. Когато се прибирам от работа, ме изненадва с домашно приготвен кекс, шоколадови сладки, зелеви сарми, а миналата седмица дори беше направила Агнеса. Беатрис, която е на 8 г., може сама да прави тортелини с прошуто с млечен сос и да забърка кекс по рецепта от моята книга. Благословена съм с много ящни деца. Обичат всичко, което им готвя, и са много щедри в коментарите, когато хапват. От арменските рецепти може би най-любима им е рецептата за арменска долма. Приготвя се от пълнени с кайма и ориз различни видове зеленчуци, но в нашето семейство я правим само с червени чушки и доматен сос.

През годините променят ли се кулинарните ви предпочитания?

Откакто започнах да се занимавам с кулинария, се обърнах към здравословното хранене. Избягвам пържени храни, консумирам много риба и месо със зеленчуци и различни бобови. Старая се и в избора си на рецепти да бъда балансирана, защото вярвам, че хората се интересуват от здравето си. Избирам винаги сезонни плодове и зеленчуци, защото те съдържат необходимите ни за сезона витамини, минерали и фибри. Превес при мен имат по-бързите рецепти, с достъпни продукти и с приложение в ежедневието ни. Например едни от най-четените рецепти в блога са тортите без печене, които са невероятно вкусни, а не отнемат повече по 30 минути.

Кой е любимият ви кулинарен инструмент/пособие?

Разбира се, имам много кулинарни джаджи и уреди. Най-скъп на сърцето ми е Kitchen Aid, стационарен миксер, подарък от моя съпруг. Той стои като едно красиво червено бижу на почетно място в моята кухня. Незаменим помощник ми е мултикукърът. Особено в моментите, в които се налага да изляза, а същевременно трябва и да сготвя. Оставям го да свърши всичко вместо мен и когато се прибера, ястието е сготвено и ме очаква топло. В него приготвям и домашно кисело мляко за децата.

Кулинарните блогове изкушават небцето през очите ни. Споделете някоя ваша тайна при заснемането на храна.

При кулинарната фотография са много важни естетическата издържаност, цветовете, изборът на чиния, пропсовете, които се използват, да са в тон, за да изглежда храната апетитна и да изпъква. За мен най-важно е с презентацията ми ястието да подканва и да изглежда достъпно. Трябва да провокира човек да се опита да го приготви сам. Прекалено нагласените фотографии, показващи съвършен ръб на тортата и идеално изгладени стени, подсказват сложност и необходим професионализъм. Аз съм хоби кулинар, който иска да вдъхновява с храната си, затова неподправеният домашен стил ми е по-присъщ.

Кои чуждестранни кулинарни блогове следите и с какво са ви любопитни?

Човек може да научи много от добрите чуждестранни блогове, не само за кулинария, но и за самото блогърстване. Един от блоговете, който вдъхновява и учи за това, е Sally’s Baking Addiction. Bake for Happy Kids показва много рецепти, приложими за деца, a Anncoo Journal от Сингапур впечатлява с невероятни фотографии и същевременно достъпни и хубави рецепти.

Планирате ли втора книга?

„Вкуснотека с Ани Шакарян“ е с изчерпан тираж и предстои да излезе нов. Благодаря от сърце на моите читатели. А иначе в главата си прехвърлям различни кулинарни проекти с бъдеща реализация.