С какво се различава една галерия за съвременно изкуство от тези за традиционно изкуство?

Ако съвременното изкуство представя позиция към настоящето и бъдещето и го гради, а традиционното репрезентира миналото или настоящето като ситуация, без да има ангажимент към нея, то и галериите правят това. Една галерия за традиционно изкуство работи с вторичен пазар – препродава творби на живи или основно починали автори, с които няма преки или установени взаимоотношения. Галерията може да работи с първичен пазар, но да няма ангажимент за разширяване на полето на една творба или изложба и нейния успех (например да се грижи за бъдещето на творбата или автора след края на изложбата). Много често по-традиционните галерии дават пространствата си под наем на художници за изложби. Да кажем, че това са два различни етически и бизнес модела. За съжаление, добро поле за по-съвременен модел галерия липсва в България. Моята работа с инициативите ми от 2005 година е да направя такова поле за един съвременен модел на мислене и функциониране. И за радост, има резултати, които се отразяват на мен, но и на цялата артсистема.

Влияят ли световните тенденции в изкуството на локалния пазар? Какъв урок ви даде пандемията?

Ако една галерия има международна дейност, както е при мен – да, влияят, но ако няма такава – оказва се, че не толкова. Първият "Форум Колекционери" (https://www.youtube.com/watch?v=BT5qlYbyliw), който направих през тази година и който представи опита на галериите в България, показа, че повечето от нас са имали много добра като продажби 2020 година. Може би защото хората си останаха в страната, започнаха да се интересуват от неща, които да им дадат храна на душата и надежда. А и галеристите не спряхме да работим (макар и дигитално, когато се налагаше) и да правим изложби, да поставяме актуални теми.

Как бяха финансирани галериите след избухването на пандемията?

Основно от правене на изложби и инициативи, и продажби на изкуство от тях. Някои от моите колеги, които правят продажби на вторичен пазар, се подпомагаха от това, други имат патрони на галериите и бяха подкрепяни от тях, трети имат друг бизнес, но аз не правя нито едно от тези неща, защото не е в принципите ми. За да подкрепям дейността си паралелно на галерийната си дейност, консултирам колекции и инициативи, и това ми носи удоволствие. Тази година „Форум Колекционери 2021“ започна с дискусия между галеристите.

Кои бяха най-ценните изводи?

Стартирах „Форум Колекционери“, когато стартирах и галерията си през 2010 година и от тогава насам винаги фокусът ми е бил светът и опитът на международни топ колекции. През годините сме представяли частни, корпоративни, музейни колекции като колекциите на Дойче Телеком, ФРАК Нормандия, Ален Серве и други. С пандемията светът на изкуството се промени и все по-важни, според мен, станаха микро общностите. С този разговор целях за първи път да събера на едно място в открит разговор представители на най-активните и по-младите галерии, които представят съвременно изкуство в България. Също така исках да започнем да мислим заедно, а не поотделно, всеки за своя бизнес, защото не може да развиваме средата само с индивидуални усилия. И това, за радост, стана. Родиха се идеи за общи дейности. Наравно с това се сподели информация за профила на колекционерите на галериите, продажбите и начина на финансиране. Получих редица добри коментари от колекционери, художници, куратори. Дискусията е налична онлайн на Ютюб канала на Фондация „Отворени изкуства“.

Какъв беше артпазарът преди и по време на пандемията? Появиха ли се добри практики?

Много от нас започнаха да правят онлайн viewing room-ове на сайтовете си, да инициират творби, свързани с темите на пандемията, изолацията. Повечето онлайн инициативи не ни водеха до конкретни продажби, но тези, които работим с клиенти отпреди и имаме установени контакти, продължихме да продаваме. Аз имам и нови колекционери, интересното изкуство не престава да вълнува хората и когато го има, има и колекционери за него. Като цяло повечето галерии бяхме затворени, но офисите продължиха да работят, я вкъщи, я тайно. Аз например си направих офис до моята галерия в Пловдив - ако галерията затвори заради противопандемичните мерки, то офисът ми не би бил затворен и мога да работя извън къщи.

Какви са прогнозите за бъдещето, има ли оптимизъм?

Мисля, че оптимизмът е вече налице. Оказа се, че просто трябва да сме заедно. Бъдещето според мен е в рефлексията на ситуацията, хибридността, сътрудничеството.

Как се справят колегите ви по света?

Много трудно. Галерии в големите арт градове – Париж, Ню Йорк, Берлин, Лондон бяха принудени да затворят заради високите наеми, които плащат и защото разчитаха на големи обороти, за да поддържат дейността си, имаха големи екипи. Някои галерии например се сляха, като тази на Gavin Brown и Gladstone в Ню Йорк. Но галерии като Zwirner, Gagosian продават все така добре. Например Zwirner направи платформа, която подкрепя по-младите галерии в това трудно време.

Какво означава да си колекционер в България? Откога ти си колекционер и как създаваш собствената си колекция?

Това ми е любим въпрос. Не е толкова трудно, защото има малка сцена, добри цени, има експерти, които да помагат и хората са общителни. Това значи, че лесно може да следиш какво представят галериите, да говориш с тях, да купуваш творби, да говориш за изкуство. Ако искаш да купуваш международно – пак има кой да те въведе. Освен моята галерия Sariev още една-две ходят на международни панаири за изкуство и са добър вход за средата навън. Да си колекционер в такава малка общност е добър старт и може да се откроиш или да направиш нещо сериозно. Представете си, ако станете колекционер в Лондон – там добрите галерии могат и да не отговорят на запитването  ти за цена, ако не си препоръчан от някого или не си купувал преди. След това идва и някой артексперт да помогне на колекцията с логика, да я разтълкува, да ти помогне да я опишеш, да помогне да добавиш други добри творби, до които нямаш достъп, да ти помогне да направиш изложба, каталог, всичко спрямо типа човек който си. Според моя опит – няма колекционер с колекционер, които да си приличат.

Какво прибави към колекцията си през последната година?

Най-симптоматична е една творба на Мич Брезунек, представляваща керамична фигурка на мъж, която държи банан. Напомня ми за банана на Маурицио Кателан, който се продаде в тираж т 3 за висока сума миналата година на Маями Базел, точно преди пандемията и който, според мен, сложи края на една глава от историята на съвременното изкуство.

Каква част от колекционерите у нас са ориентирани към съвременното изкуство?

В България има не повече от 10 колекционери на съвременно изкуство. Има  и купувачи. Това на фона на многото колекционери на така наречените „стари майстори“, за които има такова търсене, че пазарът е пълен с фалшификати.

Може ли това да е инвестиция?

Разбира се. Само да знаеш колко искаш да спечелиш, какво и кога. Има инвестиция в себе си, има инвестиция в пари, има инвестиция за поколенията. Като знаеш това, може да продължиш по същество ;)

Ако някой реши сега да започне да купува съвременни автори, какво би го посъветвала?

Да види кои сме най-добрите български галерии, да разгледа изложбите и сайтовете ни, да си купи първата творба, която му харесва истински, да я остави да отлежи малко, да я помисли и да продължи напред. Може да разгледа сайта ни www.openartfiles.bg или да си купи книгата ни “Въведение в съвременното българско изкуство 1982-2015”. Колекционирането е удоволствие, невероятно пътешествие към себе си.

Как се създава и поддържа колекционерска среда?

С внимание към конкретния човек, с разбиране на това, което му харесва, с разговори, обмен, контакти, със смирение и експертиза. С много инвестиция в себе си, в знанието си и това да може да дадеш конкретната подкрепа и съдействие на всеки желаещ колекционер. Разбира се най-вече с добър вкус за изкуство и непрекъснато търсете на нови автори, творби, теми или забравени и потънали в прах шедьоври. С много лично време. И с кеф.

И пак - да уточним, кое изкуство е съвременно?

Научно-популярно този термин свързваме с актуални медии – инсталация, фотография ,обект, неон, скулптура, но и живопис, рисунка, сайт спесифик арт, дигитално изкуство, уебарт, които се занимават с проблемите на съвременността и са направени основно от художници живели или живеещи в средата на 20. и началото на 21. век. Съвременното изкуство се свързва с цяла система, инфраструктура, взаимоотношения в изкуството. Система, която го подпомага и развива. Това са  музеи, галерии, панаири, биеналета, триеналета, форуми, големи международни изложби, медии, издателства и тн. Тази система се заражда и развива в Европа и САЩ. Във всичко това има конкретни регламентирани отношения между участниците – художници, куратори, галеристи, колекционери, посредници, артконсултанти. Галериите за съвременно изкуство участваме в тази система, ние представляваме специфични художници, ходим на конкретни панаири, публикуваме текстове, подкрепяме определени инициативи. Но също така можем да участваме в адаптацията и промяна на системата, да я критикуваме и това да доведе до позитивни промени. Всичко това наравно с темите на изложбите определят до голяма степен профила на една галерия – дали тя е за съвременно изкуство.  

Във „Форум Колекционери 2021“ участваха Росица Гецова (Аросита), Владимир Илиев (+359 gallery), Мария Василева (Структура), Десислава Зафирова (ONE gallery), Ели Сотирова (KO-OP), Росен Узунов (Little Bird Place), Веселина Сариева (Sariev). Организатор: Фондация "Отворени изкуства" в рамките на програмата "Въведение в съвременното изкуство".