Цветът лилав в българската попмузика Ирина Флорин се вдъхнови от корените ни, от народните песни и класическите разкази за новата си песен „Заспи, сърце“. За музиката и за нея самата разговаряме с Ирина.

Защо направи парче с народни мотиви?

Средата, в която си израснал, и културните ценности, които са те заобикаляли, винаги дават отражение. Това е важно за един творец, който е наясно със себе си и не зависи от конюнктурата. С Крум Георгиев работихме активно през последните 3 години и успяхме да създадем общ свят, в който разкриваме емоции и усещането си за музика. Харесваме автентичния български фолклор и това е единствената причина да създадем „Заспи, сърце“, като подчертавам, че песента не е заимствана от фолклора, а е оригинална, по текст и музика на Крум, като по-късно в аранжимента се включи и Иван Иванов.

Мислиш ли, че има обръщане към българското напоследък?

Има някакво наместване покрай пандемията Ковид-19. Според мен хората се обърнаха към себе си, семейните ценности и сплотеността. Винаги е имало връщане към автентичното, просто в последните години стана и по-модерно. Напоследък има толкова красиви интерпретации, а и нещо, което е генетично заложено в хората, винаги има сила. Няма как да бъдеш автентичен, стъпвайки върху друга култура. Пример е успехът на „Мистерията на българските гласове“ и Теодосий Спасов. Те са известни в целия свят, защото представят автентична българска музика.

Какво би променила, ако можеше, в България?

Отношението към природата и възрастните хора. Природата ни дава здравето, чистия въздух и добрата храна. Грижата за възрастните хора е изключително важна, защото всичко, което имаме, се дължи до голяма степен на тях.

Имаш ли любима народна песен или разказ?

Израснала съм на село и северняшките песни и хора са в кръвта ми. Обожавам и родопската музика. Имам много любими песни, но тези, от които ми спира дъхът, са „Излел е Дельо хайдутин“, „Руфинка болна легнала“ и „Я кажи ми, облаче ле бяло“ – те са апотеоз на душата. Чужденците не разбират текстовете на тези песни, но замръзват от величието и необятния глас на изпълнителя. От детството ми са се запечатали разкази като „По жицата“ – едва ли има човек, който да не е бил разтърсен от тази дълбока драма и великата човешка надежда. Други любими са ми „Овчарова жалба“, „Шибил“, драмата „Албена“.

Наследила ли си от някого любовта към народното творчество?

Баба ми пееше румънски народни песни, които бяха много тъжни. Като дете това силно ме впечатляваше. Не разбирах текста, но усещах тъгата. В училище пеехме много от популярните народни песни, учехме хора и ръченици. Сигурна съм, че това е формирало отношението ми към българската народна музика. „Мога“, „Вятърът спи“, „Вчерашни цветя“ от Момчил Колев, които са сред най-популярните ми парчета, съдържат стилизирани фолклорни елементи и може би точно затова достигат до сърцата на хората.

Защо модерните изпълнители обръщат поглед към образци от чужбина, а не към корените ни? Заради гоненето на бърз успех ли е?

Това, че много от младите изпълнители пеят на английски език, не е гаранция за успех извън България. Имам приятели сред тях и мисля, че е важно освен на английски да изпяват песните си и на български. Колкото и да е популярна англосаксонската музика по света, всеки голям и утвърден изпълнител пее на своя език. Има много популярни френски, испански, турски изпълнители, които пеят на родния си език. Бърз успех какво е? Всеки може да направи песен и клип днес, стига да разполага с достатъчен финансов ресурс. Успехът се състои в постоянното гмуркане в дълбините на собствената ти душа.

Винаги изглеждаш страхотно и в настроение. Как успяваш?

Моята тайна за добро настроение е музиката. През деня се разпявам, защото ще записвам онлайн концерт, а и подготвям албум, който трябва да излезе догодина. Старая се времето ми да е заето с приятни неща. Чета книги, гледам сериали и се разхождам няколко часа на ден. 2–3 часа съм навън. Това ме зарежда. Най-важното, което съм осъзнала, е, че човек трябва да се харесва такъв, какъвто е. Да не завижда, да не е злобен и да не иска нещата да му се случват на всяка цена. Живеейки в хармония със себе си, човек изглежда и се чувства добре. Иначе по отношение на добрата форма... аз не ям млечни продукти от 20 години, само домашно козе сирене. Подредила съм живота си така, че да мога да се снабдявам с добра храна, домашна. Обичам да си готвя. Правя страхотни содени питки, които приготвям за Коледа, както винаги. Сарми също.