„Кръвта на пеликана“ е страшна приказка за една жена, готова на всичко, за да бъде истинска майка на двете си осиновени дъщери.  Приказките обикновено са за изгубени или изгонени от мащехите си деца. Тук обаче гледната точка е различна, перспективата е обърната – децата не са изгонени, а са по-скоро „намерени“ и главният герой всъщност не са те, а майката. И приказката наистина е страшна.

След дълго чакане Вибке (Нина Хос, която влиза във филма директно от сериала на сериалите  Homeland/Вътрешна сигурност), треньор на полицейски коне, осиновява петгодишното българско момиченце Рая (Катерина Липовска, какъв дебют!). Детето е белязано от травматични преживявания, отразили се вероятно необратимо на психиката му и способността му да общува, да се привързва, да чувства и да живее. Вибке, която вече има едно осиновено дете – 10-годишната Ники (отново българско момиче в ролята – Аделия Оклепо, носеща нещо от прозрачната красота на младата Уинона Райдър) – се посвещава  на съдбата си да бъде истинска майка на децата си, преминавайки през мъчителни и мрачни моменти на отхвърляне , приемане, съпротива и достигайки до абсолютна жертвоготовност, каквато в един или друг смисъл всяко родителство налага. Тъй като филмът не се побира изцяло в „калъпа“ на трилъра, но все пак разчита на един особен монотонен съспенс – като лек ток, който тече през по-добрата първа част от филма – не намирам за необходимо да разказвам повече сюжета му.

„Кръвта на пеликана“ е заснет изцяло в България – в конна база, близо до Вакарел – и мястото на фермата, където живеят майката и двете й дъщери, е харизматично – извън града, извън каквото и да е населено място, далеч от хората и от баналните пейзажи на цивилизацията, в нищото, сякаш в дивото. Това решение е много важно за историята, тъй като всичко, което се случва в този филм е на ръба между разума и инстинкта, между съзнанието и несъзнаваното, между реалността и фикцията, с единия крак – в модерния свят с неговите брътвежи на тема „родители и деца“, с другия – дълбоко в примитивните пластове на човешката душа, в атавистичните преживявания, които дирижират поведението ни. Ако понякога ни побиват тръпки от ужас, докато гледаме филма, то е защото усещаме, че познаваме това диво, смъртно ранено животно, обитаващо тялото и душата на демоничното дете. Брилянтна е Катерина Липовска - непоколебима, като зверче!

В това творческото каре – актрисата Нина Хос, двете момичета – Оклепо и Липовска и режисьорката Катрин Гебе (филмът й „Нищо лошо не може да се случи“ е селектиран в програмата „Особен поглед“ на фестивала в Кан) - се раждат най-добрите, най-силните моменти във филма. Онова, което най-вероятно ще ви „спъне“, докато го гледате, или пък дори ще ви откаже, е неовладяният ритъм – не толкова монтажно, колкото драматургически неовладян – с твърде, твърде, ама наистина прекалено протяжна втора част, по време на която ставаме свидетели на дразнещо боксуване - повторение на сцени, едни и същи по смисъл, без никакво надграждане или придвижване на действието напред. Някои от тях дори изглеждат малко бутафорни и излизат извън художествената цялостност на филма – като чуждо тяло са, не им вярваш.

Въпреки тези несъвършенства обаче, лично аз видях в „Кръвта на пеликана“ една поетичност на образите, която остана в мен и макар че минаха повече от три месеца от премиерната прожекция, все още живее в съзнанието ми. Може би ще я съзрете и вие – в измъчените, но пълни с нежност очи на Нина Хос, една майка, готова да мине и през деветте кръга на ада и да продаде душата си на дявола; в потръпващите коне, които могат да бъдат много опасни, ако не ти се доверят; в горящия поглед на това плашещо малко момиченце…

Във филма поддържащи роли имат българските актьори Яна Маринова и Димитър Банекин. „Кръвта на пеликана“ е копродукция между немската компания „UnaFilm“ и българската „Мирамар филм“ на Илиян Джевелеков, Матей Константинов и Георги Димитров. Основен продуцент за „Мирамар филм“ е Мила Войникова. „Кръвта на пеликана“ е подкрепен от Регионалния филмов фонд Хамбург FHSHB, BKM, DFFF, Българския Национален филмов център, Международния фонд за копродукции ЕВРОИМАЖ.