Хореографията на Vogue е като учебник за много от настоящите музикални идоли, а 30 години по-късно и вдъхновение за три момичета – Моника Кирилова, Теодора Димитрова и Мария Асса, да създадат денс формация под шапката на uMove Urban Artist Collective с провокативното име Waack&Vogue Sisters. Създадена по идея на Мария Асса, школата популяризира waacking-а и се радва на голям интерес.

Ако и вие сте сред хората, за които тази дума звучи екзотично, ви срещаме с Мария Асса, която вдига завесата пред музикалната култура, която Мадона, Риана и Бионсе боготворят.

Мария, заедно с Моника и Теодора си част от един много интересен проект с екзотично название – Waack & Vogue sisters. Разкодирай значението на тези думи и защо сте толкова силно привлечени от стрийт денс културата днес, няколко десетилетия след появата й в Ню Йорк?

Зад проекта W&V Sisters стоят две важни думи – уакинг и воугинг. Това са два танцови стила, които обичаме, изучаваме и живеем. Стремим се да организираме интересни събития, да запознаваме танцьорите с историята на стиловете, да спомагаме за личностното развитие на всеки един и да открием съмишленици. А защо тези два стила са толкова важни за нас? С Мартин Асса, основателя на uMove Urban Artist Collective, хип-хоп училището, в което преподаваме, отидохме на международен танцов лагер преди около 10 години, за да съберем знания за другите стрийт стилове – хип-хоп, хаус, попинг и локинг, за които малко или много липсваше достъпна история или методика за преподаване. Там преподаваха Yoshie – известна уакинг и локинг танцьорка, и Javier Ninja – който не просто танцува воуг, а е част от легендарната (къща) House of Ninja – основана от бащата на воуг денс Willi Ninja. Съвсем импулсивно реших да се включа на техните класове. Веднага се почувствах на място, защото осъзнах, че музиката, на която танцуват, изключително много ми допада – а именно диско и хаус. Кой не е слушал в колата на мама и тате

Bonnie M, Jacksons 5 и Мадона? А пък на самите класове хората говореха за свобода, себеотстояване, сила, женственост и експресивност. Това окончателно и безвъзвратно ме накара да се влюбя в тези стилове.
Какво е всъщност уакинг (waacking, англ.)?

Стилът се заражда през 1970 г. в гей клубовете на Лос Анджелис. Тогава се е наричал пънкинг и е бил своеобразен отговор на социалната стигма около терминa пънк. Постепенно стилът става известен и сред останалите в танцовото общество. Сред всички имена, с които започнали да го наричат, за да избегнат пренебрежението, терминът „waacking“ се използва и до днес. Уакингът има няколко прекрасни изисквания към танцьорите, които желаят да го практикуват. Да имат силна индивидуалност и задължително да изразяват себе си точно такива, каквито са. Да са отпуснати, свободни и неограничени от каквото и да било.

А какво е воугинг (voguing, англ.)?

Заражда се през 60-те в Харлем, а достига своя пик през 80-те на балната сцена на гей обществото. Наименованието и идеята зад танца воуг произлизат от известното модно списание. Клипът на Мадона Vogue го популяризира сред широката публика, а документалният филм Paris is Burning отива по-дълбоко, като разкрива неговата същност и култура. В днешно време воугингът е навсякъде, вдъхновява Риана, Ариана Гранде, Бионсе и Мадона. Макар стилът да трупа все по-голяма популярност в поп културата, е важно да не забравяме, че воугинг е и „движение“ във всеки смисъл на думата. Освен изкуство той е и манифест на потиснатите, неразбраните и отритнатите.