Ако доскоро мястото можеше с лека ръка да бъде отхвърлено като прекалено претъпкано или много скъпо, то тази година убежището на ветровете се държи скромно, позабравило армията от връхлитащи го холивудски знаменитости, фокусирало се върху по-малобройните си гости и възвърнало позабравеното очарование на отминали времена, когато митът за парти острова на Цикладите тепърва се е раждал, а по малките калдъръмени улички са се разхождали Бриджит Бардо и Джаки Онасис.

Сега същият този лабиринт, проектиран от жителите на Миконос, за да ги предпазва от мелтемите (сезонните северни ветрове) и набезите на нашествениците, е може би най-прекрасното място, където човек би могъл да се загуби.

Да не се заблуждаваме – остров като Миконос никога не заспива, а продължава да следва неизменната си рецепта за успех, като смесва здравословна доза от хедонистичното си минало с новата реалност на фюжън гастрономията. Появилите се тази година нови световни ресторантски брандове не изненадват. Утвърдени имена като „Зума“, „Коя“ и „Нусрет“ нареждат малкия остров на Цикладите наред с елитните кулинарни дестинации като Ню Йорк и Лондон. Тук обедите се превръщат в култ, защото почти навсякъде преминават в следобедни партита, ескалирайки в безгрижно веселие и притихвайки около залеза, за да дадат възможност на търсачите на удоволствия да си починат за кратко и да се подготвят да посрещнат изгрева в компанията на световни диджеи по клубовете и баровете на стария град Хора. Тук в лабиринта от улички двата свята на търсещите удоволствия и на местните жители съществуват съвсем щастливо, работейки на различни времеви интервали. И тази година качеството и обслужването на острова е пропорционално на неговите цени и стандарти и определено е на високо ниво.

С изненада установих, че на мястото на любимия ми „ЛингЛинг“, ресторант от Хакасан груп, намиращ се в един от най-живописните вътрешни дворове в Стария град, който не пропусках да посетя, се е наместил друг не по-малко могъщ световен бранд – перуанският ресторант „Коя“. Дизайнът е променен, но качеството е неизменно добро, а приготвеното в дървена купа пред очите ни гуакамоле ни оставя с усещането за лично отношение към клиента.

Ако искате пържолата ви от 100 евро да бъде посолена по специфичния познат ни от Инстаграм начин от турския готвач Нусрет Гьокче, известен с прякора си Бея на солта, трябва да отидете в ресторанта му. Неслучайно знаменитият шеф, направил истински кулинарен бум с успеха на ресторанта си „Нусрет“ в Истанбул и създал световна верига от ресторанти за месо по целия свят, е избрал да посреща гостите си тук, на Миконос. Но не пържолата, а още топлата, току-що изпечена баклава, разделена на две, със сладолед по средата, е нещото, което ще ме накара да се върна.

От всички новопоявили се ресторанти през тази година съм най-доволен от един от любимите ми за азиатска храна – култовият „Зума“, изповядващ концепцията за споделяне Изакая (вид неформален японски бар). Намерил подслон в емблематичния хотел „Каво Тагоо“ с прекрасна панорамна гледка към светлините на Стария град, „Зума“ ни поднася гарантираното си качество на храна и обслужване, а чилийският лаврак, който винаги ям, когато съм в тази верига, е със същия неизменен вкус, както би бил в Лондон, Ню Йорк или Банкок.

„Скорпиос“ е безспорно сред предпочитаните места в Миконос и един от най-популярните плажни кубове на острова. С оборот от повече от 18 милиона евро на сезон, заведението се е превърнало освен в машина за пари, и в легенда. Това е един от най-успешните проекти на атинското архитектурно бюро „К-студио“ – микс между мароканска касба и гръцка агора (място за срещи). Тук имаш усещането, че едновременно присъстваш на фестивала Burning Man в пустинята Невада и се разхождаш по плажовете на старата Ибиса. Храната в ресторанта също е страхотна под ръководството на главния готвач Алексис Зопас. Кухнята е холистична, съставена от прости и изискани ястия от гръцки произход, но носещи белега на Ориента. От тази година „Скорпиос“ премина в ръцете на много харесваните от мен визионери в дизайнерското хотелиерство от английската група „Сохо Хаус“.

„Спилия“ има 30-годишна история като място с най-добрите мезета на острова. Разположен почти в пещера в залива Агия Ани, ресторантът е едно от местата, които просто трябва да посетите. Пред него забелязваме току-що извадения от водата висящ октопод, който чака да бъде приготвен на скарата – идеален старт на късния обяд край морето. Прясната паста с вонголе (вид миди) и яхнията саганаки с лобстер са едно добро продължение.

За да намерите малкото ресторантче „Ла Мезон де Катрин“, ще се наложи да питате поне още веднъж, макар че аз ще ви кажа къде е. Скрит в една от най-тесните и живописни улички, семейният ресторант е сред най-добрите места да опитате местната кухня в комбинация с френска прецизност и отношение към детайла. Мога да опиша обстановката като френско бистро, влюбено в Цикладите. Храната е вълшебна и именно това кара лоялните клиенти да се завръщат тук година след година, за да хапнат отново скариди с лимонов крем, шатобриян, патица с карамелизирани ябълки и най-вкусната мусака на света. И всичко това – при Катрин.

Списъкът с добрите места за хранене в Миконос може да продължи още дълго, но аз спирам дотук, за да си оставя място за следващото ми идване в края на септември, когато мелтемите ще са затихнали, но емоциите ще са все така бурни.

Spaghetti Kitchen препоръчва/

Coya
Nusr-Et
Zuma
Scorpios
La Maison de Catherine -1 Nikiou, Mykonos, +30 2289 022169
Spilia
Nammos
Kikis Tavern